10 неща, които не знаеш за Нийл Армстронг

Американският астронавт Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, почина на 25 август 2012 г. на 82-годишна възраст.

Това са 10 неща за него, които може би не знаеш.

1. През 1966 г. Армстронг изпълнява първия си космически полет и става един от първите американски цивилни, летели в Космоса.

2. Вторият космически полет на Армстронг е и последен за него. Това е мисията „Аполо 11”, по време на която той става първият човек, стъпил на Луната (20 юли 1969 г.)

3. Преди да стане астронавт, Нийл Армстронг е офицер във военноморските сили и е служил по време на Корейската война, където е летял с изтребител. През 1952 г. той напуска армията и до 1960 г. е офицер от запаса.

4. Нийл Армстронг лети за първи път със самолет на 6-годишна възраст, през 1936 г. Тогава баща му го качва на Ford Trimotor, наричан още „тенекиената гъска”.

5. Когато го питат как се е чувствал в деня, в който е стъпил на Луната, Армстронг отговаря: „Много, много малък”.

6. Армстронг бил известен със своята скромност и с това, че не се е опитал да превърне огромната си слава след кацането на Луната в пари. Напротив, след „Аполо 11” той се отказва от космическите полети, напуска НАСА, преподава известно време в университета в Синсинати, занимава се с бизнес и живее във ферма в Охайо.

7. Първия си летателен сертификат Армстронг взима на 15-годишна възраст, преди да е взел шофьорска книжка.

8. През 1994 г. Армстронг съди Hallmark Cards заради това, че са използвали без разрешение името му и запис на прочутата му фраза „Една малка стъпка за един човек, един голям скок за човечеството”. Спорът се решава извън съда, като Армстронг получава неизвестна сума пари. Той дарява парите на своята Алма Матер – университета „Пърдю” в Индиана.

9. Неговата скромност и желание да избяга от светлината на прожекторите се изразяват и в това, че рядко дава интервюта и автографи. Обяснява тази своя политика така: „Не искам да бъда жив паметник.”

10. Години след „Аполо 11” Нийл Армстронг признава, че е имал доста съмнения в мисията и че е смятал, че шансът за приземяване на Луната е не повече от 50%. По-късно той разказва: „Бях въодушевен, възторжен и невероятно изненадан от успеха ни.”