Книжките в живота ни

Имали сме ги, нямали сме ги, късали сме ги, хвърляли сме ги, пазили сме ги…

1. Първата книжка

Тя е една и съща за всички – букварчето (освен ако не си бил оригинален и не си започнал направо от Достоевски). В началото над нея се лееше пот, а всяка сричка изглеждаше като научно откритие. После захвърлихме първата книжка в мазето и я забравихме, защото ни чакаше втората.

2. Ученическата книжка

Укрива се под името „бележник”, но това няма да ни заблуди. Към нея изпитваме противоречиви чувства. От една страна всяка хубава оценка в нея ни караше да се надуваме. От друга страна всяка лоша оценка ни докарваше кошмари, които се свеждаха до следната картина: прибираме се вкъщи изтръпнали и чуваме: „Дай да ти видя книжката!” Мина време, докато научим, че има как да представим вкъщи бележника на старателното си другарче… (За непросветените – средните страници с оценките се махат внимателно от едното място и се слагат на другото, после обратно.)

3. Шофьорската книжка

За тези, които са я взели от първия път, това е повод за гордост, за останалите – повод да казват, че от ДАИ (Държавната автомобилна инспекция) нищо не разбират от автомобилни таланти. Тук обаче ще станем за мъничко сериозни: това, че имаме книжка, не означава, че имаме право да нарушаваме правилата и да се вкарваме в статистиките на МВР.

4. Студентската книжка

Нея вече не я искат родителите, а преподавателите. С нея е свързано най-голямото очакване – между думите „Дайте си книжката, колега!” и момента, в който излезем и я отворим.

5. Спестовната книжка…