Виж последната част от историята!
– Ти наистина нямаш спиране – каза той, след като му трябваха няколко минути след оргазма, за да възстанови способността си да говори разбираемо.
Тя се наведе над него.
– Не се прави, че това не ти харесва, моля!
Той не отговори. Тя го погледа няколко секунди и попита:
– За какво толкова се замисли?
Той също я погледна и в очите му тя видя решителността, която винаги я успокояваше.
– За диаманта.
На Ада й се стори, че не го е разбрала.
– Какво?
– За диаманта. За твоя диамант.
Той наистина говореше сериозно.
– Виж… Той вече не е мой. Даже се радвам, че се отървах от него. Защо изобщо обяснявам? Знаеш какво ми донесе проклетото стъкълце! Не искам даже да си спомням за него и не искам да знам какво мислиш! – тя замълча за миг. – За какво мислиш?
– Да си го вземем. Той е твой все пак.
Ада го погледна, сякаш беше лунатик и в първия миг не можа да каже нищо. Той я гледаше напълно сериозен и леко усмихнат, сякаш й предлагаше да отидат на обяд.
– Не… Не можеш да го мислиш наистина… – но колкото повече го гледаше, толкова повече се убеждаваше в сериозността му. – Забрави ли, че преди малко ни гонеха, за да ни убият? Че може би все още не сме в безопасност?
– Да, това ми напомня, че трябва да вървим. Хайде, ще говорим по пътя.
И той стана, закопча панталона си и й подаде ръка. Тя го хвана, стана и каза:
– Няма да обсъждаме великите ти планове. Просто забрави! – и тръгна. Агент К. се усмихна и тръгна след нея.