Еротичен разказ – 3

През малък процеп между двете пердета слънцето светеше в хотелската стая точно в лицето на Ада. Тя се опита в просъница да завърти глава и да го избегне, но не успя. Минаха няколко минути, след което за пръв път в живота си Ада Парк се събуди в едно легло с друг човек.

Това беше странно усещане за нея. Досега всички мъже, с които се беше чукала, си тръгваха, ако бяха в нейния апартамент, или пък тя си тръгваше, ако беше при тях. Не обичаше да спи с друг човек, струваше й се, че това ще я задуши. А сега установи, че е спала непробудно до мъжа и че ако не беше слънцето, още щеше да спи.

Погледна го и се изненада, че той беше дълбоко заспал. Струваше й се, че човек с неговата професия не може да си позволи да спи непробудно. Стана тихо и отиде в банята. Мисълта за кафе я накара да се сети за Оля и приятеля й.

Беше лудост да излезе да купи кафе, защото по всяка вероятност те двамата се бяха събудили и може би бяха наоколо.

Ада наплиска лицето си със студена вода и се замисли. Предишната вечер беше толкова странна, че чак се учудваше какво става около нея – първо Оля и приятелят й я доведоха в мотела, после похитителят й ги упои и взе друга стая, след това тя прави невероятен секс с него и накрая заспа като къпана. И сега?

Тя се върна в стаята. Той не беше помръднал, все така лежеше на една страна и дишаше равномерно. Дали да го събуди? Часовникът му беше на нощното шкафче и Ада видя, че вече е девет. Трябваше да решат какво да правят.

Тя седна на леглото и леко го докосна по лицето. Той внезапно отвори очи и с бързо движение хвана ръката й, която беше на лицето му. Погледът му се заби в нея и за няколко минути, докато още беше полузаспал, изглеждаше, като че ли ще я удари. След това я позна, осъзна къде се намира и я пусна. Ада се зачуди колко ли време му е трябвало, за да си изгради рефлекса да подскача така, щом някой го стресне в съня му.

– Извинявай – каза той.

– Моля. Трябваше да те събудя. Трябва да решим какво ще правим.

Той се отпусна на възглавницата, погледна часовника си и се замисли за миг.

– Трябва да вземем диаманта от банката.

– А Оля и приятелят й?

– Да… – той замълча. – Те най-вероятно са някъде около банката. Едва ли са толкова глупави, че да не се сетят, че рано или късно ще отидем там.

– Е, не могат да стоят там вечно.

Той продължи да мълчи. Ада го наблюдаваше и внезапно се сети нещо.

– Как дойде всъщност? Нали те оставиха без ключове?

Той я погледна и се усмихна с нещо като снизхождение.

– Имам няколко резервни.

Ада се засмя:

– Все повече ми харесваш. Това обаче не решава въпроса с банката.

– Не… – той отново се облегна назад в леглото. – Ще трябва да те преоблечем малко. Иначе не можеш да влезеш в банката, без Оля да те познае, ако е някъде там.

Ада го погледна. „Да те преоблечем”?