Еротичен разказ – 3

0
378

Ада спеше на задната седалка на прашния ретро автомобил, с който беше дошъл непознатият мъж, когото тя беше оприличила на фермер. Беше заспала много бързо. Мъжът я погледна за миг в огледалото и реши, че работата се беше оказала доста лесна. Усмихна се на себе си и натисна още повече педала за газта.

Реклама

Свечеряваше се, когато “фермерът” спря колата близо до вилата. Ада още спеше, затова той я нарами и тръгна към къщата. От движенията му Ада се събуди и първата й мисъл беше да се развика. Размърда се и мъжът бързо я пусна на земята.

– А, будна си. Няма да те нося в такъв случай.

Ада го погледна, все още сънена и объркана.

– Къде сме?

– Сега ще разбереш. Един човек искаше да се срещне с теб.

Ада усети как страхът й се връща, но този път примесен с дълбок гняв.

– Копеле! Каза, че ще ме закараш извън града и ще ме оставиш! Дадох ти проклетия диамант, какво повече искаш от мен?

Мъжът леко се засмя.

– Спокойно, маце, няма да ти се случи нищо. Поне ако си послушна. Казах ти, някой иска да те види. Хайде, няма да стоя тук цяла нощ – и той я хвана доста здраво за китката и я повлече към вилата. Ада разбра, че нямаше смисъл да се противи. Дори не знаеше къде се намира. Как й се искаше да не беше спала…

Вилата се виждаше през оградата и въпреки че не беше много близо, се виждаше, че е огромна. Ада се учуди кой ще е този толкова богат човек, който живееше на такова място, искаше диаманта, а сега – и да се запознае с нея.

Следващото, за което се замисли, беше, че мястото всъщност е много красиво и би искала да го разгледа. Ада се сепна в мислите си. Какво й ставаше? Не знаеше какво я очаква там вътре, не знаеше дали ще доживее до сутринта, а си мислеше за туристическа обиколка…

Фермерът (тя го наричаше така, защото не знаеше името му) и Ада стигнаха до желязната врата на оградата. Мъжът позвъни, каза нещо на испански и вратата се отвори. Все още държейки Ада за ръка, той влезе и двамата бързо извървяха разстоянието до огромната врата на къщата, до която се стигаше по мраморни стълби. Ада преглътна мъчително и реши, че каквото и да я очакваше там вътре, ще има нужда от всичките си умствени и физически способности, за да се измъкне жива и здрава. Фермерът позвъни на вратата на вилата.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here