Банката наистина беше затворила, което накара Ада да въздъхне облекчено. Оля се вкисна и погледна Ада така, сякаш тя лично беше заключила банката. Ада не сведе очи и издържа погледа й, без да мигне.
– Е? – внезапно се почувства по-смела, отколкото преди. – Сега какво?
Оля и мъжът мълчаха. Все още седяха в колата пред банката.
– Отиваме на хотел – каза мъжът и, без да чака отговор, подкара колата.
Половин час по-късно Ада седеше на дивана в хотела, а Оля и мъжът говореха тихо до прозореца. Бяха взели две стаи – една за двете жени и една за мъжа. Така Оля щеше да държи Ада под око през нощта.
Ада ги наблюдаваше и се чудеше дали ще се сетят да претърсят чантата й. Мъжът излезе след малко и Оля седна до Ада.
– Отиде да вземе нещо за ядене. Гладна ли си?
– Каква е тази загриженост? – Ада я погледна насмешливо.
Оля не отговори. Помисли за миг и я погледна.
– Ти май не се учуди, че в колата бях точно аз…
– Не. Всъщност мисля, че съм го усещала през цялото време. Пък и мъжът, когото зарязахте без ключове насред пътя, е доста умен. Той се сети, че си ти.
Оля се разсмя.
– Умен? На мен не ми се видя така.
Ада замълча.
Следобедът мина отчайващо бавно. Ядоха, после пуснаха новините. Не оставяха Ада сама – през цялото време Оля или мъжът бяха при нея. През това време Ада се стараеше да не мисли и да не забелязва какво става около нея. Когато видя, че навън бавно започва да се смрачава, това я успокои. Може би той щеше да дойде през нощта?
Беше около десет. Мъжът извади въже и завърза китките на Ада за металните пръти на леглото. Тя не се възпротиви, даже го погледна похотливо:
– Харесвам ли ти вързана?
Той не каза нищо, но тя усети, че погледът му се промени. Знаеше, че я желае и това й даваше надежда. Продължи да го гледа, леко помръдвайки със завързаните си китки. Не казваше нищо, но го гледаше, казвайки с поглед: „Когато Оля заспи…”
А тя заспа доста бързо. Въпреки че намеците на Ада я дразнеха от самото начало, тя не можа да издържи да стои будна, само за да гледа дали между Ада и нейния мъж ще стане нещо. Пък и ако наистина се изчукаха, тя щеше да се събуди.
Мъжът дремеше пред телевизора, когато Ада видя как някаква сянка се плъзна по прозореца. За секунди на стъклото се очерта профил, който тя не можеше да сбърка. Усмихна се на себе си. Реши да провери дали мъжът на Оля спеше.
– Няма ли да си ходиш в стаята? – прошепна му тихо.
Той се обърна и я погледна.
– Преча ли ти?
Тя прикри разочарованието си, че той е буден, и се усмихна закачливо.
– Не, никак. Но Оля може би има нещо против.
Мъжът погледна към Оля. Тя спеше дълбоко. Той стана и се приближи до леглото на Ада. Тя изпита внезапен ужас, че той ще я докосне – нещо, което не й се случваше често. По принцип нямаше нищо против чукането с почти всеки, но сега този човек я отвращаваше. Пък и близостта на похитителя й я караше да се чувства едва ли не задължена да не прави секс с никой друг. Какво беше това? Страст? Тя не искаше и да си помисли за думата „любов”, защото отдавна беше решила, че тя не се съчетава много с личността й.
Ада усети, че се е размислила прекалено много. Трябваше да се съсредоточи. Мъжът все така стоеше, надвесен над нея. Докато обмисляше какво да му каже, Ада с крайчеца на окото си видя, че нейният похитител е влязъл през прозореца. Сдържа усмивката си и погледна съсредоточено мъжа на Оля, който стоеше с гръб към прозореца. Каза му с дълбок и чувствен глас:
– Ела при мен!