Оля надникна в стаята.
– Сама ли си?
Ада я погледна изморено и блажено.
– Вече да – и се усмихна.
– Аха! Аз ще започна да ревнувам! Това е моят съсед все пак! – закачливо се “ядоса” Оля.
Ада енергично стана от леглото. Още беше гола, затова се протегна към дрехите си и започна бързо да се облича.
– Трябва вече да се махам оттук.
– Мислиш, че е опасно да оставаш?
– Убедена съм. Щом веднъж е идвала полиция, ще дойде пак. А и мъжът, когото зарязах на пътя… Той е доста по-добър от ченгетата и може да ме намери всеки момент. По-добре е да се махна…
Тя замълча за миг. Отново, за пореден път, й се стори, че всъщност иска да бъде намерена от мъжа. Не знаеше защо. Не за пръв път в живота си виждаше хубав мъж, който силно да я привлича. Но сякаш не беше само това. Не беше само желанието, което на моменти изпитваше към него – необуздана страст, примесена с фантазии как двамата правят див секс във всички възможни пози и в продължение на цяла нощ и целия следващ ден… Или може би си въобразяваше? Може би си беше само похотливото желание и нищо повече…
Тръсна глава и престана да мисли за това. Трябваше да действа.
– Дай ми ключа.
Оля застина за миг, сякаш не й се щеше да го прави. Но това беше за кратко. Без да отговори, излезе от стаята. След минута се върна с малка кесийка в ръка.
– Ето.
Ада пое кесийката, отвори я и от нея изпадна малкият месингов ключ за депозитната кутия. Ключът към бъдещия й живот. Или към затворническата й килия.
Тя събра набързо вещите си, погледна Оля и каза:
– Тръгвам. До около месец, най-късно, трябва да съм в чужбина. Тогава ще ти прехвърля сумата. Благодаря ти – и тя погледна Оля почти с признателност. Оля протегна ръце и я прегърна. Изглеждаше искрено натъжена.
– Ще се видим ли някога?
Ада се усмихна.
– Кой знае?
И тръгна бавно към вратата.
Когато излезе на улицата, за миг се запита накъде всъщност отива. Тръгна към гарата, макар че мислеше, че автостопът също не беше лоша идея. Но пък вече не й се занимаваше с разгонени шофьори, които нямат търпение да я изчукат. През последните дни беше правила секс почти непрекъснато и беше започнала да се уморява… Което не беше много типично за нея. Може би само така й се струваше. Може би й трябваше само да съзре някой мускулест шофьор с по-голям пенис, отколкото мозък, за да забрави умората си и да се чука с него на седалката в мръсния камион. Или направо сред тревите край пътя… Да, явно умората й беше плод на въображението й. Само като си представи какво може да се прави в тоалетните на крайпътните заведения, почти се подмокри…
Докато мислеше за всичко това, почти беше излязла от градчето. Пътят ставаше все по-пуст, къщите свършваха и само по някоя кола минаваше отвреме навреме. Тя тръгна замислена. Чувстваше, че е в опасност с ключа, но нямаше друг избор. Просто й трябваше временно и сигурно скривалище.
Зад себе си чу клаксон. Въздъхна. Ето го следващият шофьор, който щеше да я гледа похотливо, докато не й смъкне гащичките (с нейна помощ, разбира се ). Обърна се.