Еротичен разказ – 1

Оля кимна.

– Добре – и излезе от стаята.

Ада седна на един стол и се отпусна уморено в него. За пръв път се зачуди дали трябваше да се впуска във всичко това. Рискуваше да прекара голяма част от живота си в затвора само заради мъглявата възможност да напусне страната, да продаде ценния предмет и да заживее охолно. Но веднага прогони тези мисли. Животът не й беше предложил нищо кой знае какво досега и затова заслужаваше сама да си вземе своето. Не искаше да работи като проститутка, както преди години, в онзи бар, заедно с Оля. Нито да получава мизерната заплата на служител във фирма. Искаше просто да си живее живота.

Оля влезе забързано.

– Полиция!

Ада изстина.

– Какво? Къде?

– Долу, пред входа. Видях ги през прозореца.

Ада се замисли за миг.

– Може би не идват заради мен…

– Няма да рискуваме. Ела!

Оля я хвана за ръка и двете бързо излязоха от апартамента. Тръгнаха нагоре по стълбите.

– Къде отиваме? – попита Ада.

– На горния етаж. Съседът ми е… приятел.

Ада неволно се засмя. Сещаше се за какво приятелство става дума.

Качиха се горе и Оля бутна вратата на един от апартаментите.

– Стой тук, аз отивам долу. Да се надяваме, че не са дошли за теб.

Ада кимна. Оля бързо хукна надолу. Ада затвори вратата и се огледа. В стаята нямаше никой, само се чуваше глухо шуртене на вода. Съседът явно се къпеше. Ада тръгна да се поразходи из стаята, надявайки се, че това ще намали напрежението й. Само дано не я търсеха… Но как биха стигнали до Оля? Тази мисъл я успокои. Едва ли щяха да намерят Оля толкова скоро. Седна на дивана, затвори очи и зачака.

След около пет минути Оля влезе. Усмихваше се.

– Всичко е наред. Наистина дойдоха при мен и питаха за теб. Питаха дали се познаваме и кога съм те виждала за последно. Аз им казах, че преди около месец. Изобщо, разкарах ги. Можеш да бъдеш спокойна.

Ада преглътна сухо. Наистина се успокои.

Не беше забелязала, че душът в банята е спрял и затова много се изненада, когато в стаята влезе съседът, при това само по хавлия. Ада се стъписа за миг. Беше млад , с мургаво стегнато тяло и горещ поглед. Оля забеляза, смайването й и се засмя.
– Това е моят съсед, викам му Аполон и вече съм забравила истинското му име.

Ада я погледна изумена. Оля определено беше достойна за нейна приятелка.

Съседът се усмихна.

– Здравейте.

– Това е Ада. Моя приятелка – изчурулика Оля. – И мисля, че двете много се радваме на компанията ти…

Той отново се усмихна.

– Двете заедно ли?

Оля погледна Ада въпросително и прие мълчанието й за съгласие. А Ада мълчеше, все още запленена от Аполон. Оля разкопча блузата си, свали я и остана по яркочервен сутиен. Обърна се към съседа:

– Да, двете заедно. Искаш ли ни?