Владимир Висоцки

В разгара на лятото на 1980 г. най-важното събитие са олимпийските игри в Москва. В съветската столица едва ли има по-значима тема от тази, поне до 25 юли. Тогава на 42-годишна възраст умира Владимир Висоцки.

На властите им се налага да мобилизират войскови части, защото се страхуват от безредици – стотици хиляди хора, вместо да аплодират съветските атлети по стадионите, отиват на погребението на руския Бард.

Той самият не обичал да го наричат така. Даже казвал, че песните му не са точно песни, а по-скоро поезия, към която е прибавен ритъм. Поезия, родена от безброй впечатления, към които някак естествено са прибавени звуците на една китара.

По образование е актьор, но всъщност е много неща – поет, музикант, певец. От 1964 г. до смъртта си играе в театър „Таганка“, където прави невероятния си Хамлет. Разправят, че в паузите между излизанията си на сцената трябвало да си сменя дрехите, защото били мокри от пот. Толкова много били енергията и концентрацията, които Висоцки влагал в ролята на датския принц.

Но най-много го обичали заради песните му. Написал е няколкостотин, но съветските власти му позволяват да запише или да изпее по телевизията малка част от тях – твърде са иронични и критични, не могат да минат за социалистически реализъм.

Затова популярността му растяла встрани от медиите – от изпълнения по различни клубове, в университети, във фабрики. Почитателите му правели нелегални записи, след това ги разпространявали.

Критичните песни, жените в живота му и ранната му смърт…