Тримата братя и златното съкровище

0
1002

На днешния ден преди 60 години случайно е открито Панагюрското златно съкровище.

Реклама

Павел, Михаил и Петко Дейкови

Било към десет и половина сутринта на 8 декември 1949 г. Тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови, тухлари и каменари по професия, работят в околностите на Панагюрище. Копаят калта за тухли. Внезапно лопатата на Павел попада на нещо меко. Братята повдигат нещо като капак и пред тях се открива невероятна гледка.

Девет златни съда. Седем ритона, една амфора и една фиала (широка ниска чаша, използвана за възлияния при жертвоприношения).

„Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме, разбрахме, че това е скъпоценност и рекох: “Това нящо е само за музея.” – разказва по-късно Павел.

Братята не знаят какво са намерили, но знаят, че е нещо голямо. Изравят съдовете, измиват ги в реката и ги оставят да се изсушат на слънце. Като ги наредили на една дъска, за да съхнат, съдовете така блеснали, че не можели да ги гледат. По-късно ще стане ясно, че съкровището е от 23-каратово злато.

След това Павел, Михаил и Петко взимат по три съда и ги занасят у дома да ги покажат на семействата си. Тъкмо докато вкъщи се дивят на съдовете, братята имат време да се изкъпят и нагласят. Все пак ще ходят в Околийското управление (Съвета), за да предадат съдовете.

Едва ли тримата братя са подозирали, че прекрачвайки прага на управлението, са на път да покажат на България и на света едно от най-красивите съкровища на древните траки. Още тогава има хора, които се чудят на братята, че не са скрили златните съдове за себе си. Но това дори не им е минало през ума.

Останалото в историята като Панагюрско златно съкровище е намерило пътя си до музеите през ръцете на трима братя, като в приказка.

Колко е далечно времето, за което говорим, се вижда от факта, че около една седмица Панагюрското златно съкровище е изложено в хавлиената фабрика на Панагюрище. Без особена охрана, в обикновени витрини, за да могат хора от близо и от далеч да видят златните съдове на траките.

През 2007 г. дъщерята на Павел Дейков разказва продължението на историята – как носят съкровището в Пловдив и после в София: „Някой чиновник от Съвета го взел в чанта и се качил на влака и като тръгнал влака, се сетили, че трябва да има охрана. И пращат с кола някой в Смилец ли, в Дюлево ли, по средата на пътя стигнал влака, та се качил да го пази. И така. След това го взеха в София и Людмила Живкова го понесе по света и казваше, че са го намерили археолози. Това най тегнеше на татко.”

Докато теглят и мерят съкровището на одрисите, сякаш всички забравят за тримата братя, които са го намерили и чиято почтеност не е допуснала дори мисълта да направят нещо друго, освен да приберат съдовете в черна пазарска чанта и да ги предадат в Околийското управление.

{morfeo 254}

Ето и автентичният разказ на братята (благодарим за препратката наTsvetankov) :

Снимки в галерията: Nenko Lazarov, Wikimedia Commons

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here