През 1953 г. режисьорът Елиа Казан търси актьор за главната роля във филма си „На изток от рая” по романа на Джон Стайнбек.
Главната роля във филма е на Кал Траск – сложен образ, базиран на библейския Каин, за който е необходим добър млад актьор. Предложението на сценариста Пол Озбърн е съвсем неизвестен 22-годишен актьор, който дотогава се е снимал само в реклами и телевизионни продукции. Името на актьора е Джеймс Дийн.
Като съсценарист на филма Стайнбек се среща с Дийн. Не го харесва като личност – Дийн му се струва твърде дързък млад човек, – но пък смята, че той е идеален за ролята на Кал. В резултат на което през април 1954 г. Дийн заминава за Лос Анджелис, за да започне снимки.
И влиза в историята на киното.
Напълно неизвестното момче от Индиана, което за пръв път играе в кино филм, при това главна роля, прави едно легендарно изпълнение, което критиците след това се надпреварват да сравняват с ролите на Брандо. Дийн не просто следва сценария, той влиза толкова много в ролята на Кал, че започва да импровизира, изигравайки неща, които ги няма по сценарий. Голяма част от играта му е точно това – импровизации, които са толкова добри, че Елиа Казан ги оставя в крайния вариант на филма.
Освен киното, Джеймс Дийн обича и автомобилите. Докато снима „На изток от рая”, той си купува първата състезателна кола – MG TD, – която скоро ще замени с Porsche 356 Speedster. Започва да участва и в ралита и на няколко пъти се класира в челната петица.
„На изток от рая” излиза през 1955 г. и още същата година Джеймс Дийн изиграва втората си роля в киното – тази на проблемния тийнейджър Джим Старк в „Бунтовник без кауза”. Изпълнението на Дийн е толкова добро, че „бунтовникът без кауза” става образ, неразделно свързан с образа на самия Дийн.
Само за няколко месеца Джеймс Дийн набира скорост в кариерата си и започва да живее бляскавия живот на успял млад мъж в Холивуд. В пресата започват да излизат различни истории за неговите любовни приключения, най-вече с млади актриси. По-късно ще се окаже, че голяма част от тези истории са били продукт на усилията на специалистите по PR от студиата. Те са искали да представят младия актьор такъв, какъвто публиката би искала да го види – заобиколен от много красиви жени, избягващ да се обвърже само с една.
И докато за голяма част от любовните истории на Джеймс Дийн се предполага, че са измислени заради имиджа, любовта му към автомобилите си е съвсем истинска.
Автомобилите…
Докато славата му расте, Дийн продължава да се увлича по все по-нови спортни коли, сменяйки своя Speedster за Porsche 550 Spyder – автомобил, който е бил произведен само в 90 бройки. При това говорим за Порше, чийто дизайн е изработен по поръчка специално за Дийн от Джордж Барис – дизайнер, който през 60-те ще създаде Батмобила за телевизионния сериал „Батман” на ABC.
Поршето е наистина необикновено. На предния капак, отстрани и отзад е изобразен номер 130. Червеният цвят е основен в интериора, а на задния капак има две червени ленти. Бил Хикман, който е асистент по диалозите на Дийн във филма „Гигант” и негов приятел, нарича актьора „малкото копеле”. Явно прякорът допада на Дийн, защото той поисква да изпишат „Малко копеле” (Little Bastard) на колата му.
Сепември 1955 г. „Бунтовник без кауза” все още не е излязъл на екран, а Джеймс Дийн привършва снимките на третия си филм, „Гигант”, в който образът му отново е централен, но е по-различен от неспокойните младежи от първите му филми.
Дийн чака с нетърпение да завърши филма, защото договорът му му забранява да се състезава с автомобил, докато траят снимките. Затова пък след края им Дийн не само ще може да се върне в любимото си „Малко копеле”, но и ще очаква следващата си, още по-добра кола – Lotus Mk. Поршето всъщност е временен заместител на Lotus-а, чиято доставка се е забавила и Дийн си е взел Spyder, за да може да се състезава на едно рали в Салинас, Калифорния.
На 23 септември се състои една среща, за която години след това ще се носят слухове и легенди.
Джеймс Дийн се запознава с актьора Алек Гинес пред един ресторант. Разбира се, дошъл е с Поршето и не може да не го покаже на Гинес. Като го вижда, Гинес обявява, че тази кола изглежда зловещо и добавя едно изречение, което, ако наистина го е казал, звучи още по-зловещо: „Ако се качиш в тази кола, по това време следващата седмица ще те намерят мъртъв в нея.”
Една седмица по-късно…
Седмица по-късно, на 30 септември, Дийн трябва да закара Поршето до Салинас за ралито.
Първоначално той смята да не го кара, а да го тегли, но в последния момент променя решението си и се качва в него. До Дийн сяда механикът му Ролф Вютерих.
Дали заради адреналина от предстоящото рали или просто защото се кефи на колата си, Джеймс се увлича и в около 3.30 следобед полицията го спира за превишена скорост на път за Салинас. Дийн е карал с 65 мили в час (104 км/ч) на място с ограничение 55 мили в час (88 км/ч). След което акторът продължава пътя си.
Часът е около 5.30. Дийн кара на запад по магистрала 466, докато 23-годишният студент Доналд Търнъпсийд кара своя Ford Tutor на изток по същия път. Търнъпсийд смята да завие наляво, за да продължи по магистрала 41. Той вече е започнал маневрата, когато вижда носещото се срещу него Порше на Дийн.
Дийн и Вютерих виждат как Фордът се кани да навлезе в тяхната лента. По-късно Вютерих ще разкаже, че е казал на Дийн да намали, на което Дийн отговорил: „Той ще спре… Ще ни види…”
Само че Търнъпсийд не ги вижда навреме. Той вече е навлязъл в насрещната лента и не успява нито да се изнесе от нея, нито да се върне назад. Фордът му и Поршето на Дийн се сблъскват почти челно.
Във Форда нещата не изглеждат толкова зле – Търнъпсийд получава съвсем леки наранявания. В Поршето обаче не е така.
Вютерих изхвърча от мястото на пътника и получава сериозни контузии на главата, а кракът му е счупен. Но той оцелява.
Този, който не оцелява, е Джеймс Дийн. В 5:59 ч., по-малко от половин час след катастрофата, той е приет в спешното на болницата в Пасо Роблес, където лекарите обявяват, че пациентът е приет мъртъв.
Джеймс Дийн умира на 24 години.
След аутопсията лекарите казват, че Дийн е бил толкова тежко ранен при сблъсъка, че най-вероятно е починал около 10 минути след него. Вратът му е бил счупен и е имал множество фрактури на челюстите, ръцете и краката, както и тежки вътрешни наранявания.
Дълго време след смъртта на Дийн се носят слухове, че той е карал с превишена скорост, но дали наистина е било така не може да се каже. Според полицаите, пристигнали на мястото на катастрофата, положението на тялото на шофьора е показвало сблъсък с не повече от 88 км/ч, което не е над лимита.
Шофьорът на другия автомобил, Доналд Търнъпсийд, дава интервю за един вестник скоро след катастрофата, обяснявайки, че не е видял Поршето. След това, до смъртта си през 1995 г., той отказва да дава повече интервюта. Обвинения не са му повдигнати.
Легендата…
След смъртта на Джеймс Дийн се ражда легендата за него. Месец след фаталната катастрофа излиза „Бунтовник без кауза”, а след това – и „Гигант”. Дийн е единственият актьор, който е номиниран два пъти посмъртно за Оскар за най-добра роля – през 1956 г. за „На изток от рая” и през 1957 г. за „Гигант”. С ролите си само в три филма Джеймс Дийн се превръща в един от легендарните актьори на 20 век, а неговият „бунтовник без кауза” става класически образ на непокорния и объркан млад човек.
С годините историите за Джеймс Дийн, за филмите му и за катастрофата стават все повече, като истината се смесва с легендата.
Обект на много от историите е неговата сексуалност. Макар че много от любовните му връзки са измислици, създадени за пресата, смята се, че някои вероятно са били истински, най-вече връзката му с италианската актриса Пиер Анджели.
Освен това има и доста слухове, според които Дийн е бил хомосексуалист или бисексуален. Вероятна причина за това е фактът, че Дийн избягва военната служба, регистрирайки се като хомосексуалист, което по онова време в САЩ се смята за психическо разстройство и следователно го освобождава от повинност. Друга причина е близкото му приятелство със сценариста Уилям Баст, с когото са били състуденти. 50 години след смъртта на Дийн Баст разказва, че приятелството им е включвало и сексуална интимност.
Самият Дийн е казвал по въпроса: „Не, не съм хомосексуалист. Но и няма да премина през живота с една ръка, завързана зад гърба ми.”
А какво става с потрошеното Порше?
Скоро след катастрофата автомобилът става част от турне, чиято цел е промотиране на безопасността по пътищата. Само че докато пътува от един град до друг, колата изчезва и не се знае какво се е случило с нея. През 2005 г. автомобилният музей във Воло, Илинойс, предлага да купи Поршето за $1 милион от онзи, който в момента го притежава. Въпреки това колата все още не се е появила.
Кръстовището, където е станала катастрофата. Снимка: Piotr Flatau, Wikimedia Commons