„Човек е най-малко искрен, когато говори от свое име. Дай му маска и тогава той ще ти каже истината.”
Неповторимото и хапливо чувство за хумор е едно от първите неща, които се свързват с името на Оскар Уайлд. Другото такова нещо е неговата сексуалност. Някои я превръщат в емблема на гей организациите си, други я анатемосват, трети предпочитат да говорят за творчеството на писателя и да забравят личния му живот. В разговорния английски „oscar“ е синоним на хомосексуалист. Но без значение за коя част от биографията на Оскар Уайлд ще се говори, едно нещо е сигурно – без него литературата на Викторианска Англия нямаше да е същата. Той е автор на пиеси и разкази, както и на прочути детски приказки като „Щастливият принц”.
Оскар Фингал О’Флаерти Уилс Уайлд е роден на 16 октомври 1854 в Дъблин, Ирландия. Не се знае дали още в тийнейджърска възраст той открива хомосексуалните си наклонности. Затова пък се знае, че след като се дипломира в Оксфорд, Оскар се връща в Дъблин и се влюбва в известната красавица Флоранс Болкомб. Тя обаче предпочита да се омъжи за друг писател, Брам Стоукър, който е автор на прочутия роман на ужасите „Дракула” и създател на образа на граф Дракула.
След това разочарование Оскар Уайлд пише на Флоранс, че напуска Ирландия. До края на живота си той ще се връща в родината си само няколко пъти и все за кратко. По-нататъшният му живот го свързва с Лондон.
По това време се появяват критики към поведението и начина на обличане на Уайлд, които са определяни като женствени. Същевременно обаче той постепенно се превръща в една от най-известните личности на своето време. Не всички са съгласни с естетическите му идеи и с духовитите му забележки, но всички ги цитират. Произведенията му се четат, пиесите му се поставят.
В Лондон…

Това е единственият крал в историята на Великобритания, който доброволно се е отказал от трона...
Казвал, че песните му не са точно песни, а по-скоро поезия, към която е прибавен ритъм...
Всички са чували за френския аристократ Донатиен Алдонз Франсоа, маркиз дьо Сад (1740 – 1814). Той е един от мъжете в историята, които оставят на поколенията името си под формата на нарицателно. В случая думата е „садизъм”, а значението й е свързано с любимите занимания на маркиза в леглото...
Всичко рано или късно опира до секса. Едва ли тиранията и диктатурата могат да бъдат обяснени само с някакви преживелици в леглото или със спомени от детството, но все пак е интересно каква е била другата страна от живота на известните тирани...
"Жените не са влюбени в мен, а в образа, който виждат на екрана. Аз съм просто платното, на което те рисуват своите мечти” – това казва един от първите актьори, превърнали се в обект на масово обожание...