RSS абонамент
Меню

Мъж от историята

Мохамед Али

Мохамед Али„Спортист на века” – така го наричат BBC и Sports Illustrated. Има три световни титли в тежка категория и една олимпийска в лека.

Касиус Клей, който по-късно става Мохамед Али, е роден през 1942 г. в Луисвил, Кентъки и започва да се занимава с бокс още от малък. На 12 години започва аматьорската си кариера в бокса, която ще завърши със статистика от 100 победи срещу 5 загуби…

През 1960 г. Али, който все още се казва Касиус, печели златен медал в лека категория на олимпиадата в Рим. Съдбата на този медал е необикновена. Според автобиографията на самия Али малко след олимпиадата боксьорът влиза в ресторант, който е „само за бели”. Отказват да обслужат олимпийския шампион, защото е чернокож, след което той участва в бой с бяла банда и хвърля медала си в река Охайо. Дали наистина е станало така никой не би могъл да каже, но е факт, че медалът е бил изгубен и че на откриването на олимпиадата в Атланта през 1996, когато Мохамед Али запалва олимпийския огън, му дават копие на спечеленото преди години отличие.

През 1960 г. започва професионалната кариера на Мохамед Али. Той вече е в тежка категория, макар че стилът му на боксиране не е характерен за такава категория – вместо да държи ръцете си високо и да защитава лицето си, той ги държи ниско и разчита на бързината на краката, за да избягва ударите на противника.

През 1964 се играе един от мачовете на века. През 1962 и 1963 г. боксьорът Сони Листън печели два мача срещу световния шампион Флойд Патерсън. И двата мача завършват бързо с нокаут и световният шампион вече се казва Сони Листън. Но не за дълго. На сцената или по-скоро на ринга се появява Касиус Клей.

Мохамед АлиПо това време много професионални боксьори се страхуват да излязат на ринга срещу Листън заради впечатляващия му списък от нокаутирани противници. Сони Листън има славата на човек, който не се усмихва особено много, не говори с пресата и има връзки с мафията. За разлика от него 22-годишният Касиус обича светлините на прожекторите и е изключително уверен в себе си. Все пак малко са наблюдателите и феновете, които вярват, че Клей може да победи шампиона. Залозите са 7:1 за Листън.

Датата е 25 февруари 1964г. Мястото е Маями бийч, Флорида. Али започва с бързи удари, които пречат на Листън да покаже своите, които са тежки, но доста бавни. Мачът е тежък. След шестия рунд Листън се оплаква от контузия на рамото и казва, че не може да продължи. Не излиза за седмия рунд и Касиус Клей е обявен за победител с технически нокаут.

Радостта на младия боксьор…

Али и Листън
Радостта
на младия боксьор е огромна и той не се страхува да я покаже. Кадрите на триумфа му се излъчват безброй пъти след това по телевизията. На тях Касиус Клей извиква: „Аз съм най-великият!” и „Аз разтресох света!”.

След този мач много неща се променят. Касиус Клей признава пред света, че е приел исляма и че е станал част от сектата „Ислямска нация” – организация на чернокожите мюсюлмани в САЩ. Те му дават името, с което ще го запомни светът – Мохамед („този, който заслужава почит”) Али (името на последния от четиримата халифи, смятани от сунитите за модел на ислямско управление и наследници на пророка Мохамед.)

Всичко това се приема нееднозначно от обществото. В Америка от 60-те, когато делението на хората според цвета на кожата все още съществува, на идеите на „Ислямска нация” се гледа с недоверие и дори с открита враждебност. Това се прехвърля и върху световния и олимпийски шампион. Той самият не се старае особено да се защити от подозрителността на хората, говорейки за граници между чернокожите и белите и за сепаратизъм. Първата му съпруга се разделя с него, защото не приема мюсюлманските изисквания за облеклото на жените.

На този фон се играе вторият мач между Мохамед Али и Сони Листън – също така очакван и обсъждан, с тази разлика, че шампионът и претендентът са разменили местата си.

25 май 1965 г. Това е един от най-спорните мачове в историята на бокса. Още в средата на първия рунд Листън е на земята в нокдаун, който според някои не е бил по правилата. Съдията Уолкот се чуди какво да направи, след като праща Али в ъгъла, а той не се подчинява. В това време Сони се изправя, но се оказва, че е лежал повече от 10 секунди и така съдията спира мача, обявява нокаут в първия рунд и Мохамед Али запазва световната си титла.

Едва след това започват споровете и предположенията. Според някои историци Листън се е оставил на Али, защото се е страхувал от „Ислямска нация”, която според него управлявала кариерата на Али. Други предполагат същото, но с друга причина – че Листън е заложил срещу себе си и е паднал, защото е дължал пари на мафията. Трети просто смятат, че нокаут е имало и си е бил по правилата.

След този мач, до 1967 г., Али защитава световната си титла девет пъти. Междувременно отказва да участва във войната във Виетнам, защото това е против религията му и защото няма нищо против виетнамците – те не са го наричали „чернилка”.

Прeз 1967 г. обаче…

Прeз 1967 г. обаче все пак се явява пред военните, но три пъти отказва да излезе напред при повикване по име. Предупреждават го, че за това може да бъде съден и да прекара пет години в затвора, но той пак не излиза. На същия ден Държавната спортна комисия в Ню Йорк отнема състезателния лиценз на Мохамед Али и го лишава от титлата му.

Съдът намира боксьора за виновен, присъдата е потвърдена и от апелативен съд. Докато се стигне до Върховния съд, настроенията в САЩ се променят, все повече хора са против войната и това води до обществена подкрепа за Мохамед Али.

Мохамед Али и Джо ФрейзърВърховният съд оправдава Али и през 1970 на вече бившия шампион позволяват да се боксира отново, за да дойде моментът на „мача на века”. Противникът е Джо Фрейзър – шампионът, спечелил титлата в отсъствието на Али. И двамата са непобедими, и двамата искат световната титла в тежка категория, и двамата излизат на ринга за победа.

8 март 1971г., Ню Йорк, Медисън Скуеър Гардън. Франк Синатра присъства на двубоя, за да снима двубоя за списание Life, но не успява да се сдобие с място до ринга. Мачът продължава 15 рунда. Световният шампион успява да защити титлата си, а Али губи за пръв път в професионалната си кариера.

До 1973г. Мохамед Али печели серия мачове срещу най-добрите боксьори на онези години. Целта му е отново да срещна Фрейзър на рунда. И успява, успява и да го победи, макар че той вече е загубил световната титла. Шампионът вече се казва Джордж Форман, има олимпийски медал от 1968г. и изглежда непобедим.

„Мачът на века” има достоен съперник. Двубоят между Мохамед Али и Джордж Форман привлича огромен интерес и остава в историята като „Грохот в джунглата” (Rumble in the jungle). Провежда се на 20 май 1974 г. в столицата на Заир (сега Конго) Киншаса.

Форман е малко бавен, но всички се страхуват от невероятно силния му удар и от размерите на тялото му. Той плаши дори само с усещането, че доминира чисто физически на ринга. Като добавим към това все по-бавния 32-годишен Мохамед Али, повечето хора смятат, че шампионът ще защити титлата си. Носят се дори слухове, че в съблекалните треньорите на Форман се молят шампионът да не убие Али на ринга – толкова убедени са всички в предстоящата победа.

Али започва изненадващо с атака…

Али и ФорманАли започва изненадващо с атака. Това изглежда грешка, защото борбата от близко разстояние със силен противник като Форман изглежда обречена на провал. Все пак Али изненадва шампиона с тактиката си. Но Форман отговаря с притискане на противника до въжетата, с което му пречи да бяга; за всяка крачка на Форман на Али му се налага да прави две и претендентът разбира, че това ще го измори твърде бързо. Затова сменя тактиката.

Във втория рунд Али се оставя да бъде притиснат до въжетата и удрян от Форман, като блокира ударите му с малко движения, така, че да не му нанесат сериозни поражения. Така се оказва, че в убийствената екваториална жега Форман изразходва огромно количество енергия за тези удари, което в крайна сметка дава предимство на Али.

По време на клинчовете Али също прилага тактически ходове – обляга се на Форман, ядосва го с думи и държи главата му надолу, което създава натиск върху врата и така прави ударите по главата по-опасни, като същевременно действа дезориентиращо.

Всичко свършва в осмия рунд, когато Форман вече е изтощен и след няколко удара в главата пада на ринга. Успява да стане на деветото преброяване, но съдията пък успява да каже”десет” междувременно и Форман губи титлата си. Мачът остава един от най-известните в историята на бокса.

Не по-малко интересно е, че след мача Мохамед Али и Джордж Форман стават приятели, въпреки че Форман твърди най-различни неща за срещата, включително и че е бил упоен. През 1996 филмът „Когато бяхме крале”, който разказва за мача, получава Оскар за най-добър документален филм. Двамата боксьори също трябва да излязат на сцената заедно със създателите на филма и да си вземат Оскара. Но по това време Мохамед Али вече има Паркинсон и му е трудно да се качи на сцената. Този, който му помага, е Джордж Форман.

До 1978 г. Али успешно защитава титлата си, включително в трета среща с Джо Фрейзър, когото побеждава след 15 рунда.

През февруари 1978 г. Али е победен от олимпийския шампион Леон Спинкс. През септември обаче те се срещат отново и Али успява за трети, рекорден път да отвоюва световната титла. Едва след това, на 36 години, той се оттегля от бокса. Връща се на ринга още два пъти – през 1980 и през 1981 г., като и двата пъти губи.

Годините, в които Мохамед Али е на професионалния ринг, са наричани златно време за тежката категория. И досега боксьорът е обичана публична личност, получава множество награди и въпреки болестта си, която според някои лекари е причинена именно от бокса, казва, че не съжалява, че се е боксирал и че ако не беше избрал бокса, щеше да си остане обикновен бояджия в Луисвил, Кентъки.