Кублай хан действително се зарадвал и дори поискал братята Поло да занесат съобщение от него до Папата, включващо молба той да изпрати християнски проповедници в монголските земи. Нещо повече, той поискал да му се изпратят 100 души, които да учат хората не само на християнство, но и на науките, познати на европейците. Кой би казал, че именно тази така далечна история може да даде пример за диалог между културите и религиите…
В крайна сметка братята се върнали във Венеция и след известно време тръгнали отново, за да занесат на Великия хан отговора на Папата (както и да му доведат двама монаси, които обаче се уплашили от пътуването и бързо-бързо се върнали насред пътя.) Именно тогава единият брат взел със себе си 17-годишния си син Марко.
От неговите записки по-късно европейците ще научат хиляди непознати неща. Например какво е пустинята Гоби – огромно пространство, което „се състои изцяло от планини и пясъци” и в което „няма нищо за ядене”. Марко Поло пише и за обичаите в Монголската империя, някои от които са меко казано жестоки – когато умирал ханът, всеки, който имал нещастието да срещне погребалната му процесия, бил убиван, за да служи на владетеля в отвъдното. Един от хановете получил по този начин над 20 000 слуги…
Поло бил много впечатлен и от семейните традиции на монголците – мъжете можели да имат толкова съпруги, колкото поискат, а след смъртта на мъжа неговият най-възрастен син се женел за жените на баща си, с изключение на собствената си майка естествено. Интересно е, че на Марко Поло му прави впечатление и една напитка от кобилешко мляко, която са пили и нашите прадеди прабългарите – кумис.
Марко бързо станал любимец на хана, включително и заради четирите езика, които знаел. Владетелят му давал важни постове и го пращал на мисии в Китай, Бирма и Индия. Така Марко Поло видял места, които нямало да бъдат посетени от европейци през следващите шест века. И продължавал да запомня видяното, за да го опише по-късно.
Марко попаднал и на нещо много интересно, нещо, с което сме свикнали от векове и което не съществувало в тогавашна Европа – хартиените пари. Той с учудване видял и силно развитата икономика на Изтока – производството на желязо в Китай за една година по онова време – да не забравяме, че говорим за 13 век – било толкова, колкото щяло да бъде в Европа… през 18 век.
Марко Поло и семейството му прекарали…