Лятното часово време първо се харесало на играчите на голф и изобщо на хората с хоби. След това станало необходимост по време на Първата световна война.
Всичко започва в Нова Зеландия в края на 19 век с любовта на един човек към насекомите. Джордж Върнън Хъдсън работи в пощата на Уелингтън, столицата на Нова Зеландия, но в свободното си време се занимава с астрономия и ентомология (наука за насекомите). Тъй като работи на смени, Хъдсън има достатъчно свободно време, за да събира, подрежда и изучава насекомите си.
Когато обаче е първа смяна, Хъдсън установява, че след работа му остава много малко време с дневна светлина, която му е необходима за работата с насекомите. Той стига до извода, че през лятото сутрешните слънчеви часове остават неизползвани, защото хората спят, а същевременно вечер се стъмнява твърде рано.
Така на Хъдсън му идва идеята за преместването на часовника така, че да се спечелят няколко часа светлина следобед. Той пише специално предложение и разработка по въпроса, предлагайки през пролетта часовникът да се мести с два часа напред. Така часовникът се пренастройва към движението на Земята около Слънцето, смяната на сезоните и промяната в количеството светлина. Въпреки че не е приложено веднага на практика, предложението на Хъдсън е прието доста добре.
Малко по-късно, през 1905 г., на другия край на света един друг човек достига до същата идея. Англичанинът Уилям Уилет е строител и изобретател, който обича да прекарва времето си на открито. Една сутрин преди закуска той излиза да поязди и с притеснение забелязва, че много лондончани спят, докато денят отдавна е започнал, и така губят ценни часове дневна светлина през лятото.
Уилет обича и голфа, само че часовете със слънчева светлина следобед са малко и на него му се налага да се прибира на здрачаване.
Събирайки тези две наблюдения, Уилет стига до логичното заключение – преместване на часовника така, че хората да се възползват от сутрешните светли часове и същевременно да имат повече светлина в следобедите. Уилет успява да убеди един депутат да предложи преместване на часовника, но предложението не е прието в Парламента.
Идеята за запазване на дневната светлина става особено важна по време на Първата световна война. За да спестят гориво за осветление и отопление през следобедите, Германия и нейните съюзници за първи път въвеждат лятно часово време, като преместват часовниците напред. Това става на 30 април 1916 г. Примерът скоро е последван от Великобритания, Русия и САЩ, от техните съюзници и от много неутрални държави.
След войната лятното часово време продължава да бъде обект на спорове и изменения и днес то се използва по различни начини по света. Дебатите за ползата от преместването на часовника не са спрели, въпреки че такова преместване се практикува почти навсякъде по света.
снимка: sxc.hu