Венецианският карнавал

Венецианският карнавал, и изобщо Венецианската република от времето на Ренесанса, е синоним на истински разврат. Това е град на изтънчени куртизанки с горещи погледи, застанали на балконите на прекрасни дворци, под които плискат вълните на Канале Гранде; град на смели благородници, седнали в гондолите си, които се носят плавно по каналите; град на пищни маски, които скриват лицата на хората и ги правят непознати и анонимни търсачи на удоволствия…

Естествено в един момент управниците на „Кралицата на моретата” (така са наричали Венецианската република по време на морското й господство) решават, че на разврата трябва да се сложи край. И се опитват да го направят чрез закони.
Още в началото на 14 век започват да се появяват закони, чиято цел е да спрат моралната разруха, обхванала тогавашните венецианци, която била особено видна по време на карнавала. Тези ограничаващи закони започват с декрет от 22 февруари 1339, който забранява маскирани хора да се разхождат из Венеция през нощта.

Друг декрет, от 24 януари 1458, показва колко разкрепостени са били венецианците. Той забранява на мъжете да влизат в женски манастири, преоблечени като жени, за да вършат разни развратни неща. (Представете си за какви оргии е ставало въпрос преди декрета!)
Следващият отчаян опит е декретът от 3 февруари 1603, който има за цел да възстанови морала в тези манастири. Интересно е дали са имали някакъв успех; също така много показателно е, че всички тези декрети са от януари и февруари – февруари е времето на днешния венециански карнавал…
На 13 август 1608 излиза още един декрет, който постановява…

На 13 август 1608 излиза още един декрет, който постановява, че носенето на маска извън дните на карнавала представлява сериозна заплаха за Венецианската република. За да избегне последиците от евентуално неморално поведение, всеки благородник, а и всеки чужденец, можел да си позволи да тръгне с маска само по време на карнавала или на официални приеми.

Имало тежки наказания за всеки, който наруши този закон – за мъжете това включвало неща като две години затвор, 18 месеца служба на венецианските галеони (т.е. гребане с завързани за пода глезени) и големи глоби. За жените не било много по-добре – те били бити с камшик по целия път от площад „Сан Марко” до моста Риалто, а после били оставяни на присмеха и обидите на тълпата между двете колони на „Сан Марко”. Освен това им се забранявало да стъпват на територията на Венеция в продължение на 4 години, а трябвало да платят и глоба.

Към средата на 17 век забранили влизането в църкви с маска. Забранили дори танците извън дните на карнавала. Тъй като много благородници използвали маски, когато ходели в казината, с цел да не ги познаят кредиторите им, скоро забранили и маските в игралните зали.
След падането на Венецианската република в края на 18 век, австрийското правителство забранява носенето на маски дори на частни партита. По време на второто австрийско правителство в началото на 19 век обаче маските отново са разрешени. Но все пак Венеция отдавна е престанала да бъде бляскавия карнавален град от Ренесанса… Може би многото забрани наистина са укротили палавите венецианци?

Всъщност не. Ако отидете днес във Венеция, през февруари разбира се, ще видите, че духът на карнавала си е още там, дори обхваща не само венецианците, а и всеки, който е там. Вярно, не е съвсем същото, както през 15-16 век. Но пък днес там могат да се видят хора наистина от цял свят, събрани на едно вълшебно място, сред костюми и маски, които сякаш са излезли от страниците на историята. Да отидеш на карнавал във Венеция е едно наистина невероятно преживяване, което трудно може да се опише.