Военни кучета

Откакто мъжете ходят на война, кучетата им ходят с тях. Още от най-дълбока древност кучетата взимат участие не само във всекидневните дела на човека, но и във войните, които той води.

Кучета и господари в древността

Тренирането на кучета за военни цели започва още през древността. Освен като пазачи на войниците и на техните лагери, кучетата са се използвали и на бойното поле, по време на същински военни действия. Ето какво разказва римският автор Клавдий Елиан за една битка от 8 в.пр.Хр.:

„Магнезийците, които граничат с Меандър, се биеха срещу ефесианците и всеки кавалерист си водеше куче и роб. Когато врагът приближеше, първо се спускаха кучетата, след това робите с лъкове и стрели и накрая господарите.”

Кучетата остават до своите господари и след битката. Плиний разказва за едно куче, което продължило да стои до господаря си, след като той бил убит в битка, за да пази трупа му от хищници. В друг подобен случай кучето умряло от глад, отказвайки да яде след смъртта на господаря си.

Плиний разказва и друга история, която не е военна, но е показателна за верността на кучето към човека. Тя е за едно куче, чиито господар починал. След това, когато хвърляли храна на кучето, то я носело в устата на починалия си господар, а когато хвърлили тялото на господаря в Тибър, кучето скочило в буйните води и започнало да се мъчи да задържи тялото на господаря си над повърхността.

Освен в битка, кучетата често се използвали и за разнасяне на съобщения – практика, която продължава до 20 век.

Испанските конквистадори

По-късно, по време на испанските завоевания в Южна Америка, конквистадорите използвали кучета в битките си с местното индианско население. Основната порода, която използвали, била испански мастиф – силно животно, от което местните хора много се страхували.

Снимка: Fotosuabe, Flickr

Първата световна война и сержант Стъби…