Кърпичката на съдията

0
20

Оказва се, че футболната топка и желанието на мъжете да бягат след нея са по-стари от съдийската свирка. Футбол – или поне някаква версия на това, което днес наричаме футбол – се играе от векове, а съдийските свирки са се появили през 70-те години на 19 век.

Реклама

Преди това на съдиите им се налагало да използват друг начин, за да обявяват решенията си.

След като отхвърлили „Ейййш” и още няколко подобни призива, ранните футболни ентусиасти решили, че е най-добре съдията да сигнализира с носна кърпичка. Когато видел, че някой от играчите е извършил нарушение, съдията просто трябвало да извади от джоба си носната си кърпичка и да я развее. Развятата кърпичка означавала, че играта спира, а съдията се произнася.

Кърпичката на съдията

Кърпичката имала и други приложения. И не, не става дума за очевидното приложение на една носна кърпичка.

Когато играта спирала, съдията използвал кърпичката си, за да отбележи мястото, където за последно играчите са играли с топката и където евентуално трябва да се изпълни съответният удар.

Така, само че в онези далечни времена нямало не само свирки, но и ясни правила. Всеки отбор си имал свои собствени и понякога се налагало в хода на играта двата отбора да се доразбират за правилата.

Та, играта спира, съдията отбелязва с кърпичка къде е спряла и се кани да отсъди примерно пряк свободен удар. Обаче двата отбора имат разногласия по отношение на правилата и спорят дали в тази ситуация може да се отсъди такъв удар. Всички наобикалят съдията и започват да се обясняват с него и помежду си. В някои по-диви места може да се стигне и до псувни, побутвания и сумтене.

Сещаш ли се какво става през това време? Кърпичката остава без надзор.

Точно това е целта на играчите от отбора, който е по-отворен и има план. Планът е докато съдията се занимава с обсъждане на правилата и не държи кърпичката под око, играчите да я преместят така, че да им е по-удобно – например по-близо до вратата.

В отсъствието на начертани по терена линии, както и на странични съдии това била съвсем лесна работа и ако отборът действал бързо и подло, се сдобивал с по-добра позиция за стрелба. Освен това в онези славни дни на липса на ясни правила съдиите били свикнали след всяко тяхно решение да има спорове, обсъждания, обвинения, въпроси и т.н., така че даже можело да не заподозрат измамата.

Не се знае какво се случвало, ако точно в деня на мача има вятър и съдията се окаже с издухана кърпичка.

Сега като се замисля, този, който се е сетил да даде на съдията свирка, е бил истински гений.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here