Снимки от отвъдното

Днес ни е трудно да си представим живота без снимки. 

Всеки ден милиони хора произвеждат милиони снимки на себе си, на семействата си, на кучетата си, на храната си. Снимките са станали нещо толкова естествено, че ако се опитаме да се поставим на мястото на хората, живели преди масовата фотография, ще ни е доста трудно.

А такова време е имало, при това не толкова отдавна. През 19 век в САЩ и във Викторианска Англия, когато фотографията едва прохожда, една снимка е истинско събитие. И голяма рядкост. Толкова голяма рядкост, че много хора имат една-единствена снимка на себе си.

Направена след смъртта им.

Да снимаш починал човек не изглежда нито особено уважително, нито особено приятно. По онова време обаче това е истинска мода – починали хора се снимат масово, за да имат семействата им нещо за спомен от тях. Процесът на фотографиране е сложен и бавен, а и не е особено евтин, но в името на спомена семействата на починалите не само искат снимки на покойниците си, но и позират заедно с тях.

Нормално е да те побиват тръпки, като си го представиш.

 {morfeo 996}

На първите две снимки – живи съпрузи с починалите си съпруги; на третата – цяло семейство заедно с починало дете; на третата – родители с починалата си дъщеря (и най-малкото движение води до размазване на снимката заради качеството на тогавашните камери)

За да стане още по-тръпкопобиващо, ще добавим и че след като това става технически възможно, хората започват да правят копия на снимките на починалите и да ги пращат по пощата на роднините си. За да си има всеки по една снимка на покойника. Вероятно за да я сложи на камината.

Все пак обаче фотографите от онова време не са били лишени от чувство за естетика и стил – когато снимали покойници, те се стараели да ги направят да изглеждат възможно най-живи. Поставяли ги в пози, които са като на жив човек – седнали, полулегнали, – имитирали състояния като дрямка или сън и дори изправяли покойниците с помощта на различни приспособления. Понякога в ролята на приспособленията влизали близките, които придържали покойния.

{morfeo 997}

На първата снимка покойникът е момичето в средата, което е изправено с помощта на приспособление. Очите й са нарисувани (както ще стане дума по-долу). На втората снимка починалото дете е най-вляво и пак е изправено чрез специално приспособление. На третата снимка зад завесата най-вероятно има човек, който придържа главата на починалото момче.

Може би най-ужасяващо е да се опитаме да си представим не малкото време, което близките са прекарвали да позират заедно с покойника, придържайки го, за да имитират живот.

Разбира се, покойниците били гримирани преди снимката, а особено някои получавали и допълнително внимание – нарисували им очи върху клепачите, за да изглеждат с отворени очи.

И въпреки че за съвременния човек не е разбираемо да се снима покойник, за хората от онова време не е било точно така. Тогава смъртта се е случвала най-често в дома и е била нормална част от човешкия бит. Затова е било съвсем естествено хората да се опитат да я запечатат като такава.

С развитието на фотографията практиката да се снимат мъртъвци постепенно отмира (интересен избор на думи, трябва да признаеш). Колкото по-лесно става за всеки да прави снимки на себе си и на близките си, толкова по-малко необходимо става да се запечатват образите на покойниците. Времето променя и тази мода, както е променило много други.