Петнадесет века след като угасва последният олимпийски огън започват опитите за съживяването на това, което ще стане най-голямото международно спортно събитие. 19 век е не само време на революции и образуване на национални държави, но и време за възраждане на мирното общуване на народите чрез спорта.
Въпреки че за начало на съвременните олимпийски игри се приемат игрите в Атина през 1896 г., идеите и първите опити за възраждането на традицията са по-стари.
Първият, който се сеща да изрови олимпийската идея от забравата, е гръцкият търговец Евангелос Запас. През 1859 г. той успява да организира първите съвременни олимпийски игри, които могат да се нарекат международни, защото освен гърци, в тях участват и атлети от Османската империя, от която гърците съвсем отскоро са независими. Запас не доживява вторите игри, но завещава парите си на каузата и така събитието се повтаря през 1870 и през 1875 г.
Първите игри се провеждат в Атина, на стадиона „Панатинайко” – същото място, където векове преди това атлетите на древногръцкия полис са се състезавали в ежегодните панатински игри в чест на Атина Палада. Запас дава парите за ремонтиране на стадиона и така мястото се превръща в символ на игрите на новото време. Другият символ е Запейон – първият в света покрит стадион, построен специално за олимпийските игри. Парите за него отново са на Запас, но той не доживява да го види построен.
Междувременно, на другия край на Европа, в малкото английско градче Уенлок се появява олимпийско дружество. То е основано дори преди първите игри на Запас, през 1850 г. Човекът зад него се казва Уилям Пени Брукс и е лекар по професия. През следващите няколко десетилетия това дружество организира олимпийски игри, които макар и да се провеждат само в Англия, скоро набират популярност. Брукс контактува и със Запас.
През 1890 г. на олимпийските игри в Уенлок…
През 1890 г. на олимпийските игри в Уенлок присъства един млад френски барон. Той се занимава с педагогика и търси начини за подобряване на образованието, включително чрез по-широко включване на училищния спорт. Баронът се вдъхновява от идеята на Брукс и решава, че олимпийските игри заслужават още повече подкрепа. Негова е идеята за Международния олимпийски комитет (МОК), чийто основател той ще стане след няколко години. Името на барона е Пиер дьо Кубертен.
По същото време текат разкопките на древната Олимпия и това още повече захранва интереса към античните игри. Моментът е подходящ и Пиер дьо Кубертен го използва, за да организира международен конгрес в парижката Сорбона. Вече е лятото на 1894 г. На този форум Кубертен предлага възраждане на олимпийските игри в международен план. Идеята среща подкрепа и съвсем скоро е основан МОК. Логично се взима решение първите игри да са в Атина и след това да се провеждат на всеки четири години.
Игрите в Атина през 1896 г. са огромен успех. За девет дни на стадиона „Панатинайко” над 200 атлети се състезават в девет спорта. На тези игри се провежда първият маратон в международно състезание.

В началото всичко върви добре, но вторите и третите игри, през 1900 и 1904 г. получават съвсем малко обществено внимание, защото по същото време се провеждат световните изложения, които привличат погледите на индустриализиращите се общества повече от спорта.
Още в началото…
Още в началото комитетът не е единен по някои въпроси. От една страна, гърците искат всички олимпийски игри да се провеждат в Атина, защото там е родината им. Кубертен обаче иска събитията да са повече международни, а и много му се иска да има игри в Париж, дори е смятал там да са първите, а не в Атина. След като парижките игри през 1900 г. не се оказват особено успешни, комитетът позволява на гърците да правят междинни игри на всеки четири години, две години след другите игри, които всеки път ще са в различни държави.
Първите междинни игри са през 1906 г. и те се оказват доста голям успех. На тях са въведени много неща от съвременните игри – церемонии по откриването и закриването, представяне на атлетите на откриването, като всеки минава пред публиката след знамето на страната си, както и издигане на националните флагове на страните на спортистите-победители. Въпреки всички успехи обаче, които може би дори са спасили от цялостен провал идеята за съвременни олимпийски игри, събитията в Атина през1906 г. не се признават от МОК за олимпийски игри, не се признават медалите, рекордите и победите на атлетите.

Гърците не успяват да организират втори междинни игри през 1910 г. За това вина има не само нестабилната обстановка на Балканите по това време. Съвременните гърци откриват, че древните гърци са били прави, като са провеждали игрите си веднъж на четири години, защото две години са много кратък период за подготовка – а именно две години имат спортистите между редовните и междинните игри. Така игрите се завръщат в Атина, на родното си място, едва през 2004 г. Междувременно те са минали през над 20 града по целия свят.
Днес, на 8 август 2008 г., 29-ите съвременни олимпийски игри започват в Пекин.
