RSS абонамент
Меню

Интересно

История на барута в рецепти

В състезанието “Кой пръв е измислил барута?” печеливш няма.
И все пак, ако се прегледат фактите и се направят сравнения с историческите иновации от преди хиляда, хиляда и нещо години, резултатите за пореден път водят към китайците. (Също както при вратовръзката, сладоледа и много други работи.) Все пак не е съвсем сигурно откъде е тръгнал фитилът, защото сместа от сяра, дървени въглища и селитра била позната и на древните гърци по същото време, а и на римляните малко по-късно.

Барут Първото писмено доказателство за наличието на барут във военните съоръжения датира от 1267г. По това време в Англия Роджър Бейкън пише за прахообразното взривоопасно вещество по начин, който подсказва, че то отдавна е познато на света.
Поради липсата на достатъчно химични познания процесът на създаване на барута в началото бил продължителен експеримент, изпълнен с десетки инцидентни експлозии и пожари. Прогресът бил бавен. През 1540г. била публикувана книга, наречена “Пиротехника”. Тя била голям помощник за всички, заели се да бъркат барут и побъркали се от страх пред опасното вещество. Наръчникът на ВаночиоБирингучио бил преиздаден девет пъти през следващите 138 години.

Барут в действие Най-добрата комбинация от вещества, нужни за приготвянето на барут, била открита доста рано, но начинът за постигане на най-добър резултат (най-голямо “бум!”) не бил открит до 17в. Тогава барутът, познат под наименованието gunpowder (прах за оръжия), се превърнал в смъртоносна смес, опасна за производство и съхранение в големи количества. Компанията “Ду Понт” поела тези рискове и започнала развитието си като първия официален производител на барут в Америка. Тя тъне в охолство под същото име оттогава до днес.

Европейците изобретили модерния барут без пушек през 1880г., следвани от американците през 1890г. Тези смески били съставяни от хора с истински познания по химия. Първите идеи за безпушечни експлозии били базирани на участието на нитроглицерин като основна съставка. Той обаче бил прекалено горещ за стрелците, които го носели в двуцевките си. Проблемът бил разрешен с идеята за нитроцелулозата.

Новите вещества…
Барут в действие Новите вещества не произвеждали толкова пушек, колкото стария барут, затова били наречени smokeless powders или бездимни взривоопасни. Днес ги наричаме черен барут заради характерния цвят, който се получава от въглищата.

Черният барут е много лесно възбудим. Най-малката искра е в състояние да го взриви. Пушките кремъклийки действат на този принцип. Искрите, създадени от триенето на кремъка в метала, карат пушката да “оживее”. Заради тази активност на черния барут през 19в. били пуснати в употреба предпазни каски. Сега разбираш ли каква смелост се е искала тогава, за да пушиш по време на война?

Днес има много по-безопасни взривни вещества.
Pyrodex или Пиродекс било първото подобно. Следват още така наречените “Чист изстрел”, “Ясен изстрел” и барутът „777“. Всички те са много по-удобни за ползване от черния барут.
Облакът пушек, съпровождащ обезопасените нови вещества, е почти толкова гъст, колкото в началото, макар и миризмата да не е токова силна. Все пак здравето преди всичко. Въпреки опасността и днес черният барут е нужен за зареждането на кремъклийките.

И САМО ЗА УЧЕБНА ЦЕЛ ето как се приготвя прословутият черен барут.Нитроглицерин
1. 75:15:10 е отношението на селитрата, сярата и въглищата. Въглищата от върба за най-подходящи.
2. Съставките се смесват бавно и получената смес се нарича “serpentine”(серпентин). Нестабилна смес.
3. Серпентинът често изисква допълнително бъркане и смесване на веществата. Този процес е изключително взривоопасен.
4. Добавянето на вода, вино или други течности може да предотврати взрива, но това не е много сигурно.
То в живота нищо не е сигурно, затова никога не подхождай към него с прекалена самоувереност.