Преди няколко десетилетия мисълта, че чернокож мъж ще се кандидатира за президент на САЩ, би изглеждала като идеален сюжет за научна фантастика. И наистина, от 30-те години насам холивудското кино експериментира с герои, които нямат място в реалността на тогавашните години – тъмнокож президент и жена президент. Може би един от знаците за новия век, в който живеем, е, че тези сценарий биха могли в крайна сметка да станат реалност.
През 1933 г. се появява краткият филм „Руфъс Джоунс президент”, мюзикъл и сатира. Той разказва как едно 9-годишно чернокожо момченце става президент на САЩ. То смята, че развитие означава да даде пилешко и свински пържоли на масите. Филмът е изграден върху стереотипи и е меко казано обиден – той показва, че ако САЩ имат чернокож президент, нищо няма да се върши както трябва. Колкото и да е странно това днес, преди 75 години много бели американци вероятно са намирали този филм за забавен и смешен.
Идеята за това колко нелепо е САЩ да имат чернокож президент се появява и в съвременни филми. През 2003 г. излиза филмът на Крис Рок „Държавен глава” (Head
of State), в който Рок играе президента. Когато му казват „Искаме ти да бъдеш президент”, той отговаря: „На какво?” Героят на Крис Рок е карикатурен, говори на жаргон и има кандидат за вицепрезидент, който мисли, че НАТО е човек.
Тъмнокожите президенти често се появяват в холивудските филми в моменти на криза. В „Човекът” (The Man, 1972) героят на Джеймс Ърл Джоунс става президент, след като настоящият президент и още един куп ръководители загиват в странни инциденти. В „Смъртоносно влияние” (Deep Impact, 1998) тъмнокожият президент (Морган Фрийман) има нелеката задача по време на криза да успокоява гражданите. Подобна е задачата и на чернокожия президент в „Петият елемент” (1997).
Едва ли има нужда да споменаваме…

Едва ли има нужда да споменаваме “Idiocracy” (2006) – всеки, който е гледал филма, знае за какво става въпрос. В далечното бъдеще, когато хората са затъпели, затлъстели и пристрастени към телевизията, президентът Камачо е… чернокож.
Изключение от стереотипите е сериалът „24” (2001), в който цветът на кожата на президента Палмър не е предмет на сюжета и няма значение. В този филм,
който според някои е изпреварил времето си, виждаме един солиден, готов да управлява чернокож президент (Денис Хейсбърт), в когото хората могат да вярват. Дали и това е само фантастика?
Освен тъмнокожите мъже обаче, настоящата предизборна кампания в САЩ се сблъска и с друга любима холивудска фикция – жена президент. През 1964 г. излиза филмът „Целувки за моя президент” (Kisses for my President), в който американските жени се обединяват и избират жена президент. Във филма също има стереотипи, а цялостното му внушение е колко нелепо и странно е жена да ръководи САЩ. Освен това фокусът е не толкова върху президентката, колкото върху мъжа й, на когото му се налага да бъде първият мъж в държавата.

През 2005 г. се появява нов вариант на историята – Джина Дейвис в „Главнокомандващ” (Commander in Chief). Но само след 19 епизода, след гласуване на публиката, сериалът е спрян.
Всичко това е фикция, фантастика, холивудски сюжети. Но за пръв път поне един от тях – чернокож президент – може и да стане реалност. Ако това се случи, Холивуд ще трябва да си избере нов сюжет за политическа фантастика.
