За „Шифъра” и дешифрирането му на екрана

0
157

Физическата Пол Бетъниприлика между Одри Тоту и героинята от филма явно не е била от значение, защото такава няма, но пък това не е най-важното. Изобщо външността на актьорите не пасва на образите в книгата и това най-силно личи при Сила – Пол Бетъни се справя добре в ролята, но читателят все пак си го е представял малко по-силен и мускулест. За Жан Рено няма какво да се каже, защото той е добър по принцип, а ролята на ченгето му пасва като удобна обувка. Сър Лий Тибинг (Иън Маккелън) също е убедителен, най-вече с английското си аристократично излъчване.

Реклама

Един голям плюс на филма е, че героите французи говорят помежду си на френски, а героите испанци – на испански. Това изглежда (и звучи) доста по-добре, отколкото неизменния английски и придава достоверност на филма, поне на езиково равнище.

Някои визуални решения също прибавят към положителните качества на филма – пренасянето на Лангдън и Софи Нево в миналото например е много добра идея.

Някои моменти
от книгата не са намерили много добро обяснение във филма. Цялата история около самия шифър на Леонардо не е достатъчно добре обяснена за хорЖан Реноата, които не са чели книгата. Може би причината е липса на време, но може би не – все пак филмът е 2 часа и половина.

Други моменти
пък са добавени от сценаристите, без да ги има в романа – например финалната сцена с Лангдън и Софи, когато тя се опитва да ходи по вода, защото се е оказала потомка на Христос. Тази „закачка” с Библията не е много редна и не би трябвало да я включват във филма. Като цяло филмът е комерсиален продукт с цел забавление за масовата публика, в което обаче няма нищо лошо.

Виж сблъсъка на нашите редактори по темата!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here