Преди концерта: разговор с Нина Николина и Калин Вельов

През лятото животът тече навън. Особено край морето.

Под сенките на морската градина в Бургас е приятно хладно в горещия юлски следобед. Датата е 26 юли, а мястото – откритата сцена „Охлюва”, където Нина Николина и Калин Вельов ще имат концерт.

За тях двамата и за екипа около тях обаче работата започва повече от два часа преди концерта. Подреждат се оборудване и инструменти, прави се проверка на звука (саунд чек), тече трескава подготовка. Първите зрители вече са заели места по пейките, а Нина и Калин запяват песента си „Абсент”: „И върви по пътя стар, по стария тротоар, и крещи, и мълчи, и не спи, и върви.” След което спират, за да се направят настройки на звука, и после пак запяват.

Въпреки че никак не скучаят, малко преди концерта двамата успяват да ми отделят десетина минути за интервю, в което да си поговорим за музиката, за романтиката, за пътешествията и модата.

Започваме с това, че освен саунд чека Нина и Калин нямат някакви ритуали преди концерт. Не са суеверни и не се стараят да излязат на сцената с десния крак. След това преминаваме на музиката и на голямата любов на Нина – фолклора.

На въпроса ми какво точно обича в народната музика Нина отговаря без да се замисли: „Всичко”. Калин пък разказва за началото на любовта си към латино ритмите, връщайки се към края на 90-те, обучението си по перкусии и музиката на Глория Естефан и Miami Sound Machine.

И двамата толкова очевидно обичат това, което правят, че човек не може да си ги представи по никакъв друг начин. И все пак аз ги питам:

Какви щяхте да бъдете, ако не бяхте музиканти?

Нина: Не знам, защото при мен е предопределено, аз съм наследствен музикант и от много малка съм започнала да се занимавам с това.

Калин: Аз имам афинитет към организация, търговия, някакъв бизнес, отвреме навреме ме спохождат някакви такива мисли, така че може би… То не знаеш животът как те овъргаля и къде ще те хвърля в крайна сметка. Кой знае къде щяхме да се озовем с Нина, ако не бяхме музиканти.

И двамата много сте пътували, кое е мястото, на което винаги искате да се връщате?

Калин: Очевидно България е мястото, където искаме да се връщаме, иначе нямаше да сме тука постоянно пребиваващи, но аз мисля, че за едни туристи като нас почти всяко място, което посещаваме, е място, на което бихме се върнали.

Нина: Единственият проблем е, че нямаме толкова време да се връщаме на места и аз лично го смятам за разточителство на време, защото вместо да се върнеш на едно място можеш да отидеш на друго, ново.

Без какво не тръгват на път…