Бутаници

0
18

Напоследък забелязвам, че навсякъде някой ме бута. И реших, че това нашето не е нито общество, нито държава, нито нищо, ами си е една голяма бутаница!

Реклама

Първо, на автобусната спирка. Чакам си мирно и Мишкакротко и, като дойде превозното средство, изведнъж от нищото изскачат някакви лелки, устремени към вратите на автобуса като мишки към сиренце. Започват да се натискат пред мен, сякаш ако по някаква случайност не се качат преди всички останали, това ще донесе някакви много печални последици. Бутат се, като че ли, ако някой ги изпревари, това ще бележи цялото им по-нататъшно съществуване, ще му лепне неунищожимото петно на провала. Бутат се, сякаш това да се качат първи на автобуса е едничкото щастие в живота им.

Второ, идва слизането от автобуса. Защото, нали знаеш, последните ще станат първи, т.е., ако ти си се качил последен, имаш шанс да слезеш пръв, което не се харесва на част от автобуса. Затова, като се приготвиш да слизаш, до теб застава някакъв субект и започва да ти хвърля погледи, които сякаш казват: “Какво, бе? Нагласил си се да слезеш пръв, а? Не те ли е срам? Я, я, се отмести малко. Искам аз да мина преди теб.” Красота!

Но де да беше само автобусът. Ако отидеш на лекар например, рискуваш не само да чакаш много, но и да чакаш сред разни хора, чийто най-голям страх е някой да не ги изпревари. О, ужас! Ами ако някой мине пред тях? Това ще е личностна трагедия от най-лош вид! И е много забавно, ако не си много болен и си дошъл за някаква формалност, да си направиш следния експеримент. Приближи се с нехайна походка към затворената врата на лекарския кабинет и веднага ще усетиш как сред множеството на чакащите преминава тръпка на силно притеснение. В главите им едноврменно се ражда една и съща мисъл: “Този май иска да влезе, преди да му е дошъл редът!” И, ако продължиш да стоиш в опасна близост до заветната врата, има сериозна опасност да бъдеш най-малкото порицан: “Как не те е срам, млад човек, а да искаш да се прередиш по такъв грозен начин! На какво са те учили вкъщи и в училище?!?” После иди, че обяснявай как само си си правил експеримент!

Да не говорим, че подобни картинки могат да се видят (и преживеят!) на сума ти други места. На почти всяка опашка например. Не че навсякъде някой ще се опита да те пререди, не. Просто има голяма вероятност или да се помъчат да те избутат, или поне да те гледат зло. Което пак си е кофти, откъдето и да го погледнеш.

Като казвам всичко това, нямам предвид, че то важи за всички и за навсякъде. Просто е достатъчно забележимо, за да провокира гражданското ми негодувание.

Чудя се също така каква е причината за тази ежедневна ожесточена надпревара. Може би това е така заради живота, който води голяма част от българския народ. Може би ниските заплати и пенсии са ни направили страхливи. Страхуваме се, че някой може да ни вземе и малкото, което имаме, и това е причината да пазим всичко – чантите си, къщите си, местата си по спирките. Което е много, много тъжно…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here