Раждането на гражданина

Случващото се напоследък в държавата буди у мен един интересен въпрос.

И това не е въпросът „Кое тормози повече Делян Пеевски – народното недоволство или холестеролът?”

Въпреки че един такъв въпрос е съвсем легитимен и не е заяждане с външния вид. Тази дискусия според мен има значение, просто в момента не е на дневен ред – дискусията за това как е възможно толкова голяма част от българските политици да имат нездравия вид на средновековни монарси, които разпределят времето си между чревоугодничество, лежане на една кълка, лежане на другата кълка и издаване на заповеди към шивашкия отдел за поредното разширяване на панталоните им.

Но, както казах, не е това въпросът.

Въпросът е какво ще правим после.

Очевидно е, че властта в момента работи по някакъв свой дневен ред, който няма общо с дневния ред на обществото. Поради което обществото протестира. Очевидно е, че институциите се огъват от някакви интереси, които не са обществени, и в това свое огъване заемат уродливи пози. Очевидно е, че парламентът – основният орган на една парламентарна република – се е превърнал във верен иконом на някакви задкулисни играчи.

Напоследък лидерът на БСП г-н Сергей Станишев често говори за „задкулисие”, имайки предвид отминалите правителства. Само че именно тази дума описва най-добре и сегашната власт, която включва собствената партия на г-н Станишев, както и неговите коалиционни партньори.

Няма как по друг начин да се обясни наведеното положение, в което сам се постави българският парламент с опита си да избере г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС. Няма друго обяснение, освен че става дума точно за задкулисни сметки и за интереси, чиито размери най-вероятно ние, хората извън властта, дори не можем да си представим. Просто защото няма как да си представиш пълната уродливост на нещо такова, ако не си го видял с очите си.

Затова правим догадки. Кой, как и защо си играе с българските държавни институции, мърдайки ги като кукли на конци, и защо самите институции са позволили да се превърнат в слуги, които променят законите така, че да паснат на онези, които искат да ги употребят. Подобно на разширяването на панталоните на затлъстял политик, законодателният орган на държавата разширява закона така, че той да е по мярка на една конкретна фигура. Принцип, който е толкова далеч от нормалното функциониране на една съвременна европейска държава, че стряска с наглостта си. Стряска дотолкова, че хората да опънат шатри пред Народното събрание.

Което обаче, поне засега, за съжаление не дава отговор на въпроса какво ще правим после…