Изкуството и саламът, културата и бахурът

„Ние обичаме и културата, и бахура” – за тези думи на героя на Кръстю Лафазанов от „Улицата” се сещам, гледайки рекламата с Асен Блатечки, пъхнал глава в хладилника на грешния потребител, който си е свалил негов филм от мрежата. (най-долу е видеото, ако случайно не сте го гледали)

Култура срещу бахур – това невероятно дълбоко послание с антипиратски нотки е не просто патетичен опит на БТВ да рекламира платената си услуга Voyo, апелирайки към морала и феърплея в интернет. Тази реклама за мен лично казва доста повече неща, основното от което е, че в българското общество има абсурдно неразбиране на проблемите, свързани с авторското право онлайн.

А те са сложни. Много по-сложни от един салам, разменен за един филм, и от обвинителния пръст на творци и разпространители. Казвам го от позицията на човек, писал магистърска теза по въпроса и убеден, че авторското право онлайн е един от най-нееднозначните, сложни и многопластови проблеми на технологичното общество.

А тази реклама , която успя да ядоса всеки, който я е гледал, показва колко опростенческо се гледа на този проблем в България. И по-точно, колко опростенческо се опитват да представят проблема няколко групи заинтересовани лица – носители на права, държавни институции, разпространителски организации, организации за колективно управление на права и т.н.

Според тях нещата стоят така: по проблема с авторските права онлайн има две групи.

– „бели” – това са творците и другите носители на авторски и сродни права;

– „черни” – това е крадящата публика. Която неизвестно как се припокрива с любящата публика, която би трябвало да консумира творбите на ощетените лица.

Само че далеч не е толкова просто. Казвам го не само като потребител (от „черните”), но и като автор, който е бил в позицията на ощетен (от „белите”). Шах с пешката. Оказва се, че съм нещо средно. Може би съм от „сивите”?

Когато съм виждала свои текстове, писани за Vratovrazka.bg, както и текстове на мои колеги, копирани не само във форуми и блогове, но и в така наречени новинарски сайтове, ми е причернявало. Само човек, който някога през живота си е писал сериозен авторски текст, може да разбере какво означава трудът му да бъде копиран, неправомерно използван, откраднат, както щете. Отвратително е.

Затова съм болезнено наясно с факта, че голяма част от хората в България не са наясно със съществуването на права на интелектуалната собственост. Уважението към производството на нещо, което не е домат или чушка, а, представете си, е текст, картина или звук, е нещо непознато за много хора. Няма да задълбавам защо това е така, за мен лично е факт, че такова уважение все още е изключението, а не правилото.

Въпреки това обаче ми се струва нелепо проблемите с нарушаването на авторски права онлайн да се принизяват до „черни” и „бели”, а на интернет потребителите да се гледа като на виновни до доказване на противното. Това е практика, която само задълбава и без това огромното неразбиране на авторското право и що за животно е то.

По-простичко казано, въпросната реклама не е отказала нито един потребител да си свали филм – с Асен Блатечки или с Брад Пит. Тя само ядоса потребителите и роди вицове като този: „Асен Блатечки е бил приет в болница, защото е бъркал в хладилника на Кубрат Пулев”.

Едва ли е можело да се очаква нещо по-различно. Призовавайки към морал и феърплей по този начин, носителите на права и разпространителите не постигат нищо, освен да задълбочават и без това дълбоката пропаст между себе си и своята любима/крадяща публика.

Добре, ако не реклами, тогава какво?

Отново с уговорката, че отговорът не е толкова лесен, бих се престрашила да дам мнение. Това, което е необходимо, е широк обществен дебат по въпросите на авторското право онлайн, който да е съчетан и с интелигентните, насочени усилия на институцията, която се занимава с тази проблематика – Министерството на културата.

Тя обаче се оказва същата институция, която смята за върхово свое постижение едни плакати с призива „Пиратството ограбва”, които трябваше да решат проблема веднъж завинаги. Защо обаче не го решиха – това е въпрос, който едва ли някой някога е задал на онези, които са решили да похарчат парите на обществото за плакати. Отговорността за финансовите разходи и човешките усилия не е на дневен ред. По-важно е криминализирането на аудиторията.

В тази ситуация абсурдността на размяната на изкуството за салам даже не изглежда толкова абсурдна. Все пак крадящите и пиратстващи потребители очевидно не разбират от друго, освен от салама. Тази презумпция за аудиторията, която разбира бахура повече от културата, не помага на творците и носителите на права да достигнат до нея със свръхморалното си послание срещу пиратството. Напротив, затвърждава делението на „черни” и „бели”, без да има никакъв практически ефект върху проблемите на авторските права онлайн. А даже, поне според мен, рекламата не е изпълнила и рекламната си роля, възложена й от БТВ.

А най-лошото е, че подобни опростенчески подходи пречат още повече на справедливите усилия на всеки един творец да разполага с произведенията си и да получава справедливо възнаграждение за тяхното използване.

Написано за:

Видеото…