Добитъкът не може да протестира

0
97

КраваКакво би накарало един производител да доведе добитъка си, за да протестира пред Народното събрание? Това няма значение. Важното е да избягваме присъствието на крави пред Парламента. Това е част от идеята на проекта за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, подготвян от Министерството на правосъдието. Много хубаво, само дето такива мерки приличат повече на премахване на симптома, отколкото на лекуване на болестта.

Реклама

Промените предлагат да не може да се протестира с превозни средства – прословутите таксита – и с добитък. Както каза г-н Бареков тази сутрин, какво е това да идват някакви хора с трактори в и без това претъпканата София, в която няма откъде да минеш?

Така е, неудобно е. Мръсно е. Непрестижно е в столицата ти да се разхождат крави. Или да се чупят яйца пред най-важните сгради в държавата. Добре, но защо се случва това? Няма значение, важното е да си спестим неудобството.

Протестите не винаги са приятни гледки. Понякога се появяват политици, които имат желание да оглавят гражданския протест. Понякога не можем да стигнем до работата си, защото заради някой протест движението е спряно. Понякога не ни харесва, защото от някой протест намирисва на добитък. Но това не значи, че можем да забраним всичко, което не е много приятно за гледане, слушане или мирисане. Защото тръгнем ли по този път, можем след това да забраним например песните по време на протест; или лозунгите; или направо да забраним протестите. Така няма да ни мирише, ще сме спокойни, че столицата ни има приличен вид, и гордо ще я показваме на туристите.

Ограниченията са част от съвременните свободни общества. Не можем да имаме права, ако няма ограничения. Въпросът кога те стават прекалени. Има и още един интересен въпрос – дали точно в момент, в който държавата ни е в няколко вида криза, най-важното е да ограничим достъпа на крави и таксита до Парламента и Президентството? (Пък и тази мярка вече е закъсняла, защото говеда в тези институции са влезли отдавна.) Дали в правосъдието ни – една от най-критикуваните в докладите на Европейската комисия области – най-големият проблем е достъпът на добитък до центъра на София? Дали дневният ред на управляващите има нещо общо със случващото се или се движи по свои собствени необясними за нас логики? Или може би с нарастването на причините за протести решаваме, че е по-важно да вкараме протестите в подходящи рамки, отколкото да работим върху причините за тях?

Един производител няма сметка да остави работата си, която го храни, и да тръгне да си води добитъка в столицата на протест. Това не е нито удобно, нито приятно. Това важи и за всеки работещ човек. Освен ако нещо не го е накарало да протестира. Какво е то и как да го поправим? Тези въпроси са много по-важни от това дали ще има или няма да има добитък пред Парламента. Но са и трудни за решаване. Изискват повече от няколко променени законови текста.

Затова правим по-лесното – осигуряваме си усещане за чистота, спокойствие и изпълнен управленски дълг, като слагаме табела „Забранено за добитък” или направо „Добитъкът няма право да протестира”.

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here