Да надуеш свирката

Какво е whistleblower?

Това е една хубава английска дума, която трудно може се преведе („надувач на свирки” или „свирчо” са варианти, обаче не предават добре смисъла.)
Затова ще се придържам към „whistleblower”, дано не ме обвинят в чуждопоклонничество.

Та, whistleblower е човек, който изобличава. Обект на изобличението най-често са правителства или големи организации – корпорации и т.н., – които са свършили нещо не много красиво. При това с размах. Най-често са нарушили права, накърнили са обществен интерес или са се омотали в корупционни схеми (ако това ти звучи като един нормален работен ден на управляващите в България, не си единствен).

Най-често whistleblower-ът е част от организацията, която е направила тези некрасиви неща. Работейки за нея, той е имал възможност да се убеди в неморалността на нейните действия и е решил да ги изобличи, най-често публично, чрез медиите.

Напоследък често говорим за whistleblowers покрай Едуард Сноудън – бившият служител на американското разузнаване, който изнесе данни за мащабите на подслушвателните действия на своето правителство.

Той не е първият whistleblower.

За whistleblowers се говори някъде от 70-те години на 20 век, като и терминът, и практиката се появяват в САЩ и остават относително ограничени в западните държави. Самата дума идва от асоциацията със свирката на съдията в спортен мач. Идеята е, че както съдията свири, когато забележи непозволена игра, така и хората, които видят неморални действия в своите организации, информират обществото за това.

Вероятно първото нещо, което идва наум, като се каже whistleblower, е WikiLeaks…