Аз отказвам да изчистя България за един ден

По две причини. Първо, не съм я изцапала аз. Второ, на следващия ден процесът по изцапването ще започне наново и усилията ми ще са отишли на вятъра.

Винаги съм се старала да пазя чисто около себе си. Когато бях малка, си носех книжките от бонбони и разни други такива неща в джобовете, докато намеря кошче. Сега правя същото. Не си хвърлям боклука на улицата. Не троша бутилки по тротоарите, не хвърлям опаковки по тревата и не оставям свинщини след себе си край пътищата. Не чопля семки в захлас, създавайки по парковете купчини, съизмерими с Монблан. Не закичвам дърветата с найлонови торбички. Ако ми се случи да не уцеля кофата, се навеждам, взимам си боклука и го хвърлям пак. Докато уцеля.

Поради това кампанията “Да изчистим България за един ден” ме хвърли в леко объркване.

Хубаво, да я изчистим, ама кои ние? Такива като мен, които не я цапат ли? Че защо?

Защо аз да нахлузя ръкавици и да започна да събирам боклуците, които някой е хвърлил през терасата си, през прозореца на колата си или просто вървейки по улицата? Защо аз да се мъча да поправям болезнените празноти във възпитанието, които никога няма да бъдат запълнени и които ще дадат нови сили на онези, които са цапали досега, да продължат да цапат?

Сигурно звучи крайно, но просто не се чувствам обвързана с картините на бунища около някой път, които се популяризират покрай тази кампания. Не чувствам задължение да се заровя в камара боклуци, които някакъв идиот е решил, че трябва да изсипе където му хрумне. Не се чувствам длъжна да чистя каквото и да било.

Да не говорим за това как всичко се пречупва през патриотизма и през някакво предполагаемо задължение, което аз имам в повече към България от онези, които я цапат.

Ние чистим за себе си, ще кажат някои. Да ни е хубаво на нас. Защото все пак ще направим някакво усилие, което е по-добре от никакво усилие.

ОК, ще ни е хубаво и чисто. Ден и половина.

След което онези, които са създали бунища около блоковете си, покрай пътищата, в парковете, ще продължат със същото усърдие да изхвърлят отпадните продукти от жалкото си съществуване навсякъде, където решат. И когато тези хора станат родители, ще покажат на децата си как мама и тате хвърлят боклуци където завърнат. И колелото ще се завърти.

Тъжно е, обаче мръсотията около нас се самовъзпроизвежда и самозахранва и това е процес, който няма да спре за един ден.

Още по-тъжно е, че малкото хора, които ценят чистотата и които ще се включат в кампанията с най-добри намерения, в крайна сметка пак ще се окажат в същата мръсотия само няколко дни по-късно. Мръсотия, наложена им от мнозинството, за което кофите за боклук са нещо с много сложен и неразгадаем начин на употреба.

На снимката: пластмасова чашка на бургаския плаж, която кротко чака да започне кампанията “Да изчистим България за един ден”

Източник: slavenazaharieva.com

Аз отказвам да изчистя България за един ден