Отдавна не бях слушал новини и когато наскоро седнах пред телевизора, получих потвърждение на тъжната максима, че новините обикновено са лоши. Дали само у нас медиите започват все с лошото или не – за това не мога да съм сигурен, но определено в тази държава нещо става.
Две новини ме шокират особено много – за две жени, блъснати на пешеходни пътеки. Едната със сина си, другата – с внука си. Майката и синът били настанени в “Пирогов”, внукът на другата жена по чудо се спасил, а за нея самата не помня. Единият шофьор избягал, май другият също. В случая подробностите нямат значение. Важното е, че в държавата ни стават убийства ей така, на пътя. Както си пресичаш на пешеходна пътека, не знаеш кой идиот ще изскочи зад волана на новата си кола и… дотук. И наказани както винаги няма.
Проблемът в случая е много дълбок. Корените му са още в начина на вземане на шофьорска книжка в България. Не само изпитът е кажи-речи символичен, но и срещу съответната сума може и въобще да няма изпит. Да кажем, че изпитът върху листовките, т.е. теорията, е що-годе реален, макар че ако беше по-труден, щеше да е доста по-добре. Въпросът е за практиката. Целият изпит се състои в десетина минутно каране по главните улици, при което почти никакво умение не се вижда, освен потегляне и спиране. В този смисъл интересно е да се каже за изпитa за книжка преди години, който е бил доста по-реален, според някои дори твърде труден. Елементи като спиране по нагорнище например са нещо много важно и е било много хубаво, че са присъствали в изпита. Както и т. нар. “скоростна отсечка” – развиване на определена скорост (40 км/час) за кратко време и внезапно спиране при светването на един от три възможни светофара, като предварително не се знае кой точно. Не казвам, че тези умения задължително правят добрия шофьор, но определено това повече се доближава до един истински изпит от днешната практика. Вярно е, че осморките на заден ход (които според моя инструктор са се изучавали преди време) са нещо хем трудно, хем малко вероятно да ти влезе в работа, така че не говоря чак за такива неща. Но може в изпита да се включи поне едно паркиране на заден ход…
В резултат от казаното дотук можем да твърдим, че току-що взелият изпита си млад шофьор излиза на пътя почти съвсем неподготвен. Не е карал при дъжд, поледица, мъгла, бърка откъде точно се включваха късите и дългите светлини и откъде – чистачките…
Оттам нататък проблемът се задълбочава. А именно – законите и спазването им. В България превишената скорост, неспирането на пешеходна пътека, профучаването през локвите (едно отпускане на безплатната баня за пешеходците), неспазването на знаци и светофари са нещо обикновено, всекидневно, дори сякаш в реда на нещата. КАТ изглежда е някаква институция, която никак не е ясно какво всъщност прави, дали наистина следи за спазването на закона и ако го прави, тогава как така има убийства по пътищата? Вярно е, че има и неща, които не зависят от хората – ужасните пътища например, по които дупките са достатъчно големи, за да падне вътре цял камион; изтритите, откраднати или просто обърнати, съборени или килнати пътни знаци. Но все пак това не оправдава липсата на елементарно човешко чувство у всички онези кретени, които надуват газта, за да покажат “кой съм аз”, без да гледат дали минават край училище, детска градина или спрял автобус, пред който внезапно могат да излязат хора.
Вярно е, че някои човешки трагедии накараха хората да излязат на пътя и да поискат да се направи нещо. И държавата сложи светофар на въпросното място, след което като доволен преял котарак се отдръпна в ъгъла със съзнанието за изпълнен дълг.
Може би проблемът е още по-дълбок, може би самото човешко (или българско) съзнание е такова, че като види, че никой не го наказва, човекът си пере по магистралата, без да се занимава с разни дреболии като нечии друг живот например. Щом няма санкции, значи няма и задължения. Както е казал шопът, законът е врата в полето; кой ти минава в полето през врата? (Съжалявам, че не мога да го напиша по шопски, за автентичност). И в държави като нашата законът е точно това – врата в полето, през която минават само баламите. А останалите, минавайки през самото поле, някакси успяват да намерят много пари, лесно изкарани, и някакви хубавички коли, които нямат търпение да подкарат с пълна газ по пътя. Ако някой случайно им направи проблем? Превишена скорост? Алкохол? Ами… парите ще оправят нещата. Ако предложиш на служителя на закона миризливата си книжка от една страна и нещо по-финикийско от друга, кое ли ще избере той?
