Тихо се сипе първият сняг

0
15

Снежен човекОтдавна мина времето, в което пеехме детски песнички, затова като заваля поредният неочакван зимен сняг, се наложи да се поразровя и да си ги припомня. В тази за Шаро има два стиха, които са по-малко популярни, но пък ме наведоха на някои мисли:

Реклама

Шаро тревожно тръска глава:
„Как е възможно? Що е това?”

Шаро е малък и не знае какво е сняг. Не знае как се почистват и обезопасяват пътища, не знае как се почистват улици, не е виждал как снегът убива. И наистина – как може с лапички да почисти улицата си или да събори снега от стрехите и козирките, за да няма нелепо загинали млади хора? Не може. Затова Шаро стои и гледа учудено това странно бяло нещо, което пада от въздуха.

Като си представям тази картина, се сещам за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. То е същински Шаро – не знае какво е сняг, не може с безпомощни лапички да хвърли малко пясък по пътищата и не знае как се реагира при бедствия. Вместо това гледа снега, докато си почива на топло пред камината – все пак и министрите имат право на отпуск. Нищо, че положението е бедствено, а въпросният министър отговаря за бедствията.

Но да се върнем на Шаро, който се намира във върховно недоумение: „Я! Сняг!” В началото той се радва на двора. После обаче му става студено и решава да се прибере вкъщи. Добре, че не разбира какво е телевизия и не слуша новини – така щеше да чуе как някакви хора бедстват, затрупани от същото странно бяло нещо. Но за късмет на душевното спокойствие на Шаро той не разбира, той е още малко кутре. Затова се завива с одеалцето си и чака да мине студеното. Напролет пак ще излезе на двора.

И понеже започнах с цитат, ще продължа в същия дух. Ето откъс от представянето на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии в неговия сайт, подзаглавие „Превенция”: „Чрез извършване на експертизи се изследват, оценяват и прогнозират рисковете от бедствия и се категоризират потенциално опасните обекти на територията на страната.” Като прочетох това, се почувствах много по-спокойна. Опитах се да не обръщам внимание на планините от сняг, през които газя всеки ден, и да гледам позитивно на живота – щом някой прогнозира рисковете от бедствия, значи нещата не са толкова зле. А заледените и непочистени пътища, селищата без вода и ток, измръзналите, затрупани и премазани от снега хора са просто някакво недоразумение.

Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here