Медиците в Либия

0
15

Не исках да ви занимавам с тази тема – прекалено много ни идва информацията от медиите в последните дни. Но, ровейки се из Интернет и четейки разни мнения, не се сдържах – засърбяха ме пръстите. Е, медиците се върнаха, всички плакахме, радвахме се, а после… после се появи една типично българска черта – завидяхме.

Реклама

Решетки

Все повече чета мнения от рода на: защо пък даром получиха апартаменти, а ние живеем под наем, защо ги преглеждат във ВМА, след като и ние не сме ходили на такъв преглед не от 8, а от 18 години, защо ще им дават пожизнена пенсия от 400- 500, като родителите ни получават 100-200 и т.н. А и защо не се разплакаха на летището и не целунаха земята. И да не забравям най-важния коментар – невинни ли са наистина, никой не доказал невинността им. Тук не мога да се сдържа и да не напомня, че не се доказва невинност, а вина. (Не си измислям подобни изказвания – поровете се из форумите.)

Много се стреснах и засрамих от тези коментари. До вчера носехме лентички “Не сте сами”, а днес искаме да върнат на данъкоплатците парите, които са похарчени по делото. Зад решетките сестрите нямаха нищо, сега някой им подарил апартамент и телефон и от това се прави драма. Не ги е срам медиците – ние, в тази гадна държава, се мъчим да свържем двата края, а те, не стига че 8 години не са работили, ами и сега получават всичко наготово – пенсия, здравни осигуровки и т.н. А и са знаели в каква държава отиват, били са и предупредени да се прибират, варили са алкохол и са имали извънбрачни връзки, отгоре на всичко са си спретнали и еротична фотосесия на плажа, а май и не са били изтезавани от либийците, а затворът всъщност е бил малка къща в предградията. (Синтезирано преразказвам слуховете, които витаят из Мрежата).

Чудя се защо авторите на тези мнения носеха лентички „Не сте сами” – от популизъм или им отиваха на дрехите. Сестрите са сами. И най-лошото е, че са сами в собствената си държава, за която мечтаеха 8 години. В затвора са ги измъчвали с ток и кучета, а ние тук – със завист, злоба и клюки. Защото на думи сме велики, а на дела – жалки. Докога ще завиждаме за всичко на всеки?

Да, не само те имат нужда от помощ. Но защо тогава твърдяхме обратното преди седмица и стискахме палци да ги помилват? Още толкова неща имам да кажа, но се уморих. Уморих се от човешката злоба и низост, от гледането в чуждата паничка. Затова ще си останем бедни и смешни, затова отвсякъде ще ни обливат чалга и кич. Ще се мушим по 4 човека в двустайна панелка и вместо да работим и да се развиваме, ще се възмущаваме и ще плюем по политици, медици, държава и разни други теми, подходящи за ракийката пред блока. И ще завиждаме, че “само срещу” 8 години затвор получаваш толкова много блага.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here