В началото, при окупацията на Франция, в която Щауфенберг участва, илюзиите му може и да са били още живи. Тогава той дори получава Железен кръст за заслуги. Но на Източния фронт, по време на операция „Барбароса”, в ужасните руски зими Щауфенберг вече ясно вижда какво представлява нацисткият режим. Вижда какво се случва в лагерите и малко по малко романтичният воин от миналото се събужда, за да види суровата реалност. По това време Щауфенберг за пръв път се среща със съпротивата вътре в немската армия. Малко по малко у него се оформя идеята, че докато Хитлер е жив, реалността ще е именно такава.

Когато в началото на 1943 г. немците са в капан при Сталинград и Хитлер не позволява на войниците да се предадат, осигурявайки по този начин унищожението на собствените си хора, Щауфенберг е потресен и поисква преместване. Пращат го в Тунис.

На 7 април същата година съюзниците извършват въздушно нападение над немските позиции в пустинята на Тунис. Сред тежко ранените е и Клаус фон Щауфенберг. Всъщност по-точно е да се каже, че той е стигнал до прага на смъртта. Изгубва лявото си око, дясната си ръка и два от пръстите на лявата.

Няколкото месеца, за които се възстановява, смайват лекарите в болницата в Мюнхен. Щауфенберг не само успява да преживее загубата на окото, ръката и пръстите си, но и се научава да се облича с такава сръчност с помощта на зъбите и останалите си три пръста, че околните още веднъж са изумени. Полковникът не е паднал и духом – шегува се, че се справя толкова добре с трите си пръста, че се чуди за какво са му били преди останалите седем.

Междувременно...