Той е капитан Димитър Списаревски, един от пилотите, които защитават България по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война.Годините на социализма изпращат името му в праха на историята. Списаревски е противник на комунистическата партия, затова, след като взима властта през 1944 г., тя се погрижва името на капитана да бъде надлежно забравено. Едва през последните години започнахме да си го спомняме, да си спомняме за неговите страшни последни мигове.
От ноември 1943 г. до юли 1944 г. бомбардировките над София и други български градове следват една след друга. Въздушните боеве се водят при смазващо числено превъзходство на авиацията на антихитлеристката коалиция. Българската военна авиация разполага с пъти по-малко военни машини, а повечето пилоти са на възраст под 25 години. През тези девет месеца центърът на София е почти сринат, има много цивилни жертви.
На 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи В-24 Liberator и изтребители Р-38 се готвят за поредната бомбардировка над София. На над 200 вражески самолета от българска страна се противипоставят 36 Dewoitine D.520 и 20 Messerschmitt Me-109 G-2. Сред дежурните пилоти на изтребители на летището в Божурище е поручик Димитър Списаревски. Той е с Месершмит Ме-109G-2. Изтребителите трябва да излетят и да посрещнат бомбардировачите, преди те да успеят да стигнат до София и да я бомбардират. Целта е да се завърже въздушен бой, при който бомбардировачите да бъдат принудени да изхвърлят бомбите си извън столицата.
Самолетът на поручик Списаревски не успява да излети и на него му се налага да тръгне със закъснение и с резервен изтребител.
Той стига до американските бомбардировачи...
