И сега накъде?

Чуждестранните компании, които предлагат онлайн залагания, не изглежда да имат голямо желание да се лицензират за осъществяване на дейност в България, като се предполага, че причината е лошата данъчна среда за подобен бизнес.

А ако държавата продължи линията на предприетите мерки, би следвало списъкът от забранени сайтове да нараства, а на интернет доставчиците да се наложи да филтрират достъпа до тях. Нещо, което твърде много прилича на цензура.

Въпросът с блокирането на достъпа до каквито и да било сайтове в интернет е много сериозен именно поради огромните възможности, които дава една такава практика. Ако можем да вменим на доставчиците на интернет задължението да не допускат потребителите им да отварят сайтове за онлайн залагания, то нищо не пречи към това задължение да се добавят забрани, засягащи и други сайтове, чието съдържание по някаква причина не се харесва на властта.

Подобно блокиране представлява възпрепятстване на достъпа на потребителя до определена информация. Т.е., представлява цензура. Правото на достъп до информация важи във всички комуникационни канали и интернет е един от тях. Всеки би следвало да има право да достъпи всичката информация, която се намира в мрежата. Самата информация може да представлява нарушение на права или да бъде незаконна по някаква причина, но това засяга информацията, а не достъпа до нея.

Колкото до самия принцип на блокиране и до въвличането на интернет доставчиците в полицейската работа на държавата, това прави нещата още по-притеснителни. Като частни субекти интернет доставчиците не би следвало да изпълняват функциите на държавен контрол. За този контрол си има органи, в които работят хора, които получават заплати от бюджета, който е формиран от парите на данъкоплатеца. Иначе казано, ние вече сме платили на органите за контрол. Не би следвало тези органи да прехвърлят функциите си обратно върху част от данъкоплатците, каквито са доставчиците на интернет.

Да се върнем и на начина, по който стана въвеждането на забранителния списък - без предупреждение към потребителите да си изтеглят парите. Той за съжаление е съвсем логичен и съвпада с линията на поведение на държавните структури в момента. Те действат бързо, без да отразяват граждански позиции и след това, когато се окаже, че обществото е недоволно, вдигат рамене и обясняват, че това бил законът.

И накрая, като се тегли чертата, отново стигаме до това, че държавният апарат се използва в интерес, който смущаващо много прилича на частен, а не на обществен. И че законът се издига като щит пред действията на властта. А всички видяхме как един закон може да бъде променен така, че да пасне на целите на управлението. Което води до обезценяване на самата законност на закона и прави всякакви обяснения, свързани с него, кухи и лицемерни.