Отблясъците на огъня се разливаха по пясъка и правеха всяка натрошена мида да блести като руда. Звуците на вълните се смесваха с неясните шумове на гората, която хем беше далеч от брега, хем сякаш бе надвиснала над него като хищна птица. Двете самотни фигури до огъня се губеха в сенките, хвърляни от пламъците. Вечерният бриз си играеше с огнените езици и отвреме навреме разпръскваше във въздуха искри.
Мъжът държеше дълга и тънка пръчка, издялкана като кол, и на нея цвърчеше почти готова неголяма риба. Ада гледаше в огъня с празен поглед и несъзнателно се приближаваше все повече към него, защото вечерният хлад я караше да потреперва. Усещането за първобитност не я беше напуснало от момента, в който се беше събудила на плажа. Огънят съвсем я беше пренесъл в това особено състояние, в което всичко й се струваше голо и девствено, околността беше сякаш част от непозната планета, а тя и агент К. бяха единствените хора в този пуст и самотен свят.
Миризмата на печена риба я изтръгна от мислите й. Той й подаваше доста голямо и хубаво парче, тя се усмихна и го взе. Без да каже нищо, задъвка замислено.
Луната беше огромна и кървава. Беше кацнала ниско на върховете на далечните дървета, сякаш беше седнала върху гората. Ада дояде парчето риба, стана и отиде до водата. Наведе се, наплиска лицето си и се обърна. Загледа се в лунния диск. Агент К. се приближи до нея.
– Трябва да решим какво ще правим…
Тя сложи пръст на устните си.
– Не… Не сега. Виж – тя посочи гората и луната, – не е ли невероятно? След всичко, което ми се случи, тази тишина и самота ми се струват като някаква почивка. Не искам да мисля за това какво ще стане утре. Така или иначе, сега не можем да направим нищо. Виж… – тя пак се огледа наоколо. Тъмночервеният кръг около огъня беше единственото светло място освен лунния диск.
Той не каза нищо повече, само се приближи до нея и леко я целуна. Устните му едва я докоснаха, но тя потрепери от допира. Притисна се в него и усети колко е топъл в сравнение с нощния хлад. Отвърна на целувката му и продължи, като го целуваше по шията и заплиташе пръстите си в косата му. Той я обхвана през кръста и започна да я целува настървено, после леко я събори на пясъка. Вълните се разбиваха в телата им, дрехите им бяха мокри. Той плъзна ръката си под залепналата за кожата й пола и леко отмести бикините й. Тя извика леко при това бързо и малко неочаквано докосване, но веднага се притисна към ръката му и остави пръстите му да я опипват, докато солената вода я мокреше цялата. Блузата й беше подгизнала и през тънкия плат се очертаваха щръкналите зърна на заоблените й гърди…

Жегата ставаше все по-жестока и Ада имаше чувството, че ламарините на колата ще започнат да се топят. Тя седеше на волана и потропваше с пръсти по него. Погледна часовника в колата...
Двамата бяха мокри...