Совите, чучулигите и как да ставаш рано

Часът е 6:30 сутринта и алармата ми звъни. Опитва се да ме събуди, за да ми напомни, че е време да стана, да разходя кучето, да потичам, да си взема душ, си направя кафе, да закуся, да се облека, да чуя сутрешните новини и да изляза.

Аз натискам няколко пъти „snooze”, в резултат на което се успивам, кучето е недоволно, а аз нямам време за кафе и излизам в най-кривото възможно настроение. Както казват възрастните хора, все едно съм станал с… да кажем с левия крак напред, въпреки че има и по-хубав израз.

Ако всичко това ти звучи познато, не се притеснявай – повечето хора не обичат да стават рано. Предпочитат да се поуспят, да натиснат “snooze” няколко пъти и да не чуят сутрешните новини.

Само че на повечето хора им се налага да стават рано.

За някои това е по-лесно, отколкото за други – делението на „чучулиги” (раннобудниците) и „сови” (тези, които стоят до късно и спят до късно) има и научна обосновка. Това е въпрос на индивидуално функциониране на организма. Има хора, които просто са по-активни вечер и през нощта, най-работоспособни са в ранните сутрешни часове и съответно сутрин няма как да станат с жизнерадостен отскок в 6 часа.

Лошото за совите обаче е, че от една страна и на тях често им се налага да стават рано, а от друга – има изследвания, според които раннобудниците се чувстват по-добре през целия ден. Хората, които стават рано, са по-оптимистично настроени и имат повече желание да действат по задачите си.

Британско изследване е доказало, че ранното ставане е полезно за здравето ни. Според проучването хората, които спят до 9 през седмицата, са по-стресирани, по-депресирани и по-често страдат от наднормено тегло в сравнение с онези, които стават в 7.

Друго проучване пък показва, че тийнейджърите, които си лягат рано и стават рано, тренират повече от онези, които си лягат късно и стават късно.

Как да започнеш да ставаш рано: план за действие…