22 февруари 2011

0
137

След като шофирал цяла нощ, призори един търговски пътник все още бил далеч от дома си. Той решил да спре и да поспи час-два. Само че си нямал и представа, че е паркирал на главния маршрут за джогинг в града. Едва успял да задреме, когато на прозореца на колата се почукало. Бил един от бягащите за здраве.
– Колко е часът? – попитал той.
– Седем и петнайсет – сънено отвърнал търговският пътник. Опитал се пак да заспи, но скоро друг бягащ за здраве почукал на прозореца.
– Колко е часът? – извикал той.
– Седем и трийсет – ядосано отвърнал мъжът. И отново се опитал да задреме, но скоро трети бягащ потропал на прозореца.
– Колко е часът? – изкрещял той.
– Осем без петнайсет – изсумтял търговският пътник. Това преляло чашата. Той взел лист и молив и поставил надпис на прозореца: „Не знам колко е часът!“ Едва успял отново да заспи, когато поредният бягащ почукал на прозореца и извикал:
– Ей, приятел, осем без пет е.

Реклама

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here