Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
– Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
– Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
– Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
– Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
– Мамо, сигурна ли си? да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели?
– Абе, бели мечки сме, бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
– Ми, студено ми е ма, мамо.
Реклама
