21 феврурари 2010

0
36

Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…“.
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…“
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: „Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?“
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
„Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…“

Реклама

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here