Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Пита го:
– Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
– Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
– Така е, Вълчо – казала баба Меца, – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Реклама
