Тази сутрин се събудиха размишленията ми по един важен въпрос – гражданското общество и има ли то почва у нас. По принцип съм скептик. И въпреки това днес песимизмът ми беше разклатен...
От известно време една идея се върти в главата ми и реших, че е време да я споделя с вас. Става дума за света, в който живеем, и за неговите удобства, с които сме свикнали повече, отколкото с естественото окосмяване – него и без това го махаме...
Какво е това животно европеецът? Отмина ли времето, когато казвахме “Е, такова животно нема!” и дойде ли времето, когато да се наречем и ние част от Европа без граници? На 1 януари очевидно ще станем европейци, поне на теория. Това значи ли, че ще се събудим по-различни?
Лятото приближава към своя край, но не и отпуските. Сума народ се е втурнал към морето, за да направи няколко бани, да се поизлежава на пясъка и да пие биричка с пържени картофи в капаните по плажовете. И в това число влиза и голяма част от нашия екип. Какво да ви кажа – разхайтена работа. Всички викнаха „Искам на море!”...
Ето че започна световното по футбол. Всеки ден по три мача (поне първите дни) – това си е голямо нещо, няма да ни остава време за нищо друго, освен да следим поредния двубой. Разни дреболии като работа и жени остават някъде в дъното на дневния ни ред. А точка първа от него е „Да купя бира”; точка втора и последна е „Да гледам мача”...