Покрай 24 май всички започват да говорят за образование. Може би затова на 16 май депутатите приеха законопроекта на МС за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Около неговите текстове се беше вдигнал доста шум, най-вече заради идеята изучаването на книжовния български език да отпадне от държавните образователни изисквания. Тази поправка не се прие, приеха се други неща, например законово ограничение за даването на частни уроци.
Но освен самите изменения в закона, интересно е и как се стигна до тях. Ако се зачетем в стенограмата от заседанието, на което за пръв път се обсъждат поправките (на 28 февруари), можем да си представим начина, по който народните ни избраници работят.
Ето началните реплики на господа народните представители. Оставям на вас сравнението между тях и селския мегдан:
[Председател Любен Корнезов:] Давам думата на председателя на Комисията по образование и наука господин Лютви Местан.
Докладчик Лютви Местан: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, усещането ми, че пристъпваме към обсъждане в пленарната зала на един изключително важен законопроект комай не се потвърждава от присъствието в залата.
Реплика от ОДС: От ДПС има „най-много” депутати.
Докладчик Лютви Местан: Приемам тази критика. Ще помоля, господин председател […] да информираме министъра на образованието и науката, че започваме разглеждането на този законопроект.
Председател Любен Корнезов: … моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала. […] … администрацията на парламента веднага да се свърже с кабинета на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.
Реплики от залата: Той е тук, той е тук.
Председател Любен Корнезов: Добре, но аз откъде да знам къде е?! Ако ме чува, веднага да заповяда в залата.
Това е само началото на шоуто…
Това е само началото на шоуто. Продължаваме с няколко изтънчени политически четки, за чиито автори може би са спали зимен сън по време на учителската стачка.
Лютви Местан:
„Това е първото правителство, което има политическата воля, да проведе истински реформи в системата на средното образование.”
Христина Христова (НДСВ):
„Бързам да не пропусна да кажа, че прави чест на Министерството на образованието и науката и на министъра на образованието и науката, че са подхванали тези критични от много години теми в българското образование и най-накрая те намират своето решение.”
По темата за частните уроци депутатите достигат и до категории като „морал”. Без коментар.
„… и в даването на частни уроци, и в търсенето на допълнителни източници на знание трябва да има морал.” – Валентина Богданова (КБ)
„Става дума за поколения. Не става дума за десет години, за петнадесет години, за двадесет години, за тридесет години, а за поколения българи – родители, учители, деца, които са се възползвали от частните уроци. […] … цялостния конфликт на интереси – аз съм учител, преподавам, съучастник съм в едно ниско качество и давам частни уроци.” (Веселин Методиев, ДСБ)
Превод: „Не можем да виним министри и депутати за ниското качество на образованието ни. Виновни са учителите, които на всичкото отгоре имат наглостта да дават частни уроци.”
Покрай всичко това управляващи и опозиция…
Покрай всичко това управляващи и опозиция са се гушнали любовно в старанието си да се поочеткат едни други, докато между другото редят закона за народната просвета. Лютви Местан към Веселин Методиев (който е бивш образователен министър):
„Аз бързам да кажа пред моите колеги, че докато Вие бяхте министър, ние не сме имали абсолютно никакви проблеми. […] И действително в това отношение аз мога да изразя една оценка, че сътрудничеството ни беше достатъчно добро.”
Накрая – един цитат на Веселин Методиев ми навява усещането, че България се намира някъде в Хималаите, където комуникациите между селищата се осъществяват пеш или на муле. Изказването е по повод статута на защитените училища:
„… защото може да се окаже, че става дума за деца, които ще трябва да останат цялата седмица на мястото, където е средищното училище. (т.е., в друг град, не там, където живеят – б.а.) Може би в определени периоди, особено в трудното време на зимата, говоря пак за планинските райони, това ще стане необходимост.”
Това се говори на фона на пустеещите сгради на закритите училища в малките населени места и слетите паралелки, чиято цел е да се пестят пари от учителски заплати. Но вместо да говорим за тези проблеми и за това защо караме малки деца да пътуват до училище в друг град, че и да остават да преспиват там, далеч от семействата си, ние ще кажем колко зле са пътищата през зимата и как не кметовете, а министерството трябва да поеме грижата за транспорта на децата. Така е по-лесно, защото прехвърляме дискусията към административни въпроси, които са много по-безопасни.
Четейки какво са казали скъпите ни народни избраници, излиза, че трябва да сме изключително щастливи, че един ден децата ни ще се възползват (думичката ви е позната от изказването на Веселин Методиев за частните уроци по-горе) от една перфектна образователна система. Която, разбира се, е такава въпреки подривните елементи, наречени учители. За нас остава да сме спокойни и да гледаме към светлото бъдеще.
* Цитатите са по стенограма от 340-ото заседание на НС, 28 февруари 2008 г.