Полиуретановото покритие премахва собствените си драскотини, когато е изложено на слънце.
Учените от Университета в Южно Мисисипи разказват за полимера, който са разработили. Използвали са хитозан – вещество, което се извлича от черупките на раци и скариди. Освен него се използват и други полимерни вещества, които се използват в покритията, предпазващи боята на автомобилите.
Когато някоя драскотина наруши химичната структура на покритието, хитозанът реагира на ултравиолетовата светлина, като образува химични вериги, които се свързват с други материали от покритието. Крайният резултат е, че драскотината просто изчезва. Целият процес може да отнеме по-малко от час.
Единственият минус е, че полимерът може да се „самолекува” само по веднъж на едно място. След поредица от драскотини покритието не се оправя. Но пък шансовете да одраскаш колата си два пъти на абсолютно едно и също място не са толкова големи.
Изобретението би могло да се използва не само за автомобили, но и за мебели и други предмети, за които покритието е особено важно.