Средата на миналия век бележи началото на истинска автомобилна вихрушка. Колите започват да стават все по-разнообразни и все по-достъпни за обикновения човек. И, което е наистина важното, по-бързи, мощни и вълнуващи от когато и да било!
Напълно естествено, бум бележат и моторните спортове. По забутани гаражи из целия свят куцо и сакато започва да сглобява „състезателни” автомобили – от двуцилиндрови сапунерки до 24-цилиндрови хали със самолетни двигатели на Мицубиши – кой каквото имал! Сред тях са и малко (мноооого малко!) известни дотогава имена като Феручио Ламборгини, Соичиро Хонда, Колин Чапман.
Та за последния ни е думата… Въпросният джентълмен основава компания с романтичното име „Лотус” и смело се впуска в света на автомобилните състезания със своя собствена стратегия – просто, леко, мощно! (Това винаги е бил девизът и на руските автопроизводители, но за съжаление и до момента те не са успели да преминат фаза „просто”…) В резултат се раждат състезателните легенди на Лотус, които до средата на 80-те години на 20-ти век, така да се каже, мачкат!
В този ред на мисли, през 1957 г. на бял свят се появява и Lotus Seven (7). Създаден да бъде състезателен автомобил от нисък клас, с течение на времето моделът претърпява редица доработки, всичките с цел да стане по-лек и по-прост като конструкция. Естествено, печели и състезания тук-таме, но определено не поражда еуфория около съществуването си. И така, след 16 години, през 1973г., от Лотус решават да променят имиджа си на производител на „детски колички” и се захващат да правят по-скъпи и престижни автомобили. Производството на Лотус 7 е прекратено.
Да, ама не. По това време главният дистрибутор на модел 7 е фирмата Caterham Cars. Та те решават да откупят правата за производство на колата и изненадващо започват да я… произвеждат.
Първо започват с четвъртото поколение – едно такова, с разни спойлери и други пластмаси, но Caterham бързо го заклеймяват като неподходящо и започват да доразвиват и усъвършенстват по-старото, трето поколение.
На снимката вдясно…