Чопърът – повече от мотор

Спомняте ли си кога за пръв път видяхте чопър? Аз да, само дето тогава още не знаех, че това е чопър. Не знаех нито защо се казва така, нито какво точно го прави различен от всички останали мотори. Знаех само, че е красив, дяволски красив…

Малко история

Откъде е тръгнала цялата работа? Някъде след края на Втората световна война част от американските войници, завърнали се по родните си места, откриват, че не са особено доволни от старите си Harley-Davidson и Indian мотори. Машините, които карали в Европа, били по-леки, по-бързи и по-забавни. Тези ветерани започнали да се събират в мили, предимно алкохолни компанийки и да обсъждат доброто старо време и недостатъците на моторите си. Не след дълго те осъзнали, че машините им трябва да се променят.

Хубавото е, чe като истински патриоти тези будни младежи заложили на американското. Вместо просто да се снабдят с по-мощни мотори, внесени от UK, хората запретнали ръкави и се заели сами да подобрят машините си.

В началото принципът бил прост: „махни всичко, което не ти трябва”. На кого му трябват мигачи, предпазно стъкло, клаксон или пък преден калник? Ами ресорите (пружините) под седалката – това за какъв дявол ни е?! Предни спирачки – поредното безполезно парче метал, създадено единствено, за да ни бави. Ами тези големи фарове и резервоари? Май е по-добре да се сменят с по-малки. Ако моторът може да се движи без нещо, то значи това нещо просто не ни трябва.

Приключим ли с ‘”разтоварването”, пред нас се разкрива истинският мотор – лъскав и изчистен от всякакви ненужни парчетии. Никой обаче не е казал, че трябва да спрем дотук.

Защо например да не удължим предната част…