Колко е трудно да вървиш по права линия

Да се изгубиш и да вървиш в кръг не е само филмов похват, казват учените, а е съвсем естествено.

Всички сме виждали такива сцени – пустиня, нажежен пясък и един нещастен герой, който върви, като се надява да стигне до някакво спасение. Водата му свършва, започва да халюцинира и в един момент осъзнава, че се е движил в кръг.

Учените доказаха, че това е съвсем реален сценарий. Ако не виждаме слънцето или звездите, не можем да ходим право напред.

Германски учени провели тест с шестима доброволци. Завели ги в една гора и им казали да вървят право напред. В слънчевите дни те се справяли, но когато било облачно, неизбежно се оказвало, че вървят в кръг, при това убедени, че се движат напред.

В подобен експеримент доброволци били оставени в Сахара за няколко часа без вода и храна. Те също вървели напред, когато слънцето се виждало, и в момента, в който го скривали облаци, започвали да се движат в кръг. Ръководителят на проучването д-р Ян Суман казва, че ако нямаме абсолютен ориентир, не можем да се движим напред. Освен слънцето и звездите, това може да бъде планина, кула или друг обект, по който да се ориентираме.

Като част от проучването един доброволец бил оставен да върви направо в пустинята през нощта. Само няколко момента, в които луната се скрила, му били достатъчни, за да завие неусетно и да се окаже, че върви в посоката, от която е дошъл.

Едно старо обяснение на този феномен, казва д-р Суман, е, че, тъй като човешкото тяло не е 100% симетрично, единият крак на всеки човек е малко по-дълъг от другия. И това създава неусетното залитане наляво или надясно и, в крайна сметка, води до вървене в кръг. Тази теория обаче е оборена, като са направени опити с хора със завързани очи. Те вървели в кръг, но завивали и наляво, и надясно, без предпочитание към едната посока.

Подобни изследвания помагат на експертите да научат повече за това как точно мозъкът използва сетивата ни, за да ни помага да се оправяме в света около нас.

снимка: sxc.hu