Миризмата на привличането

Ако трябва да благодарим за нещо на еволюцията, то първото, което ми идва наум, е, че не ни се налага да комуникираме с миризми, подобно на останалите бозайници. Представяш ли си как отиваш на работа, влизаш в офиса си и си маркираш територията?

Дълго време учените са вярвали, че миризмите нямат особено значение за общуването между хората. Това обаче не е съвсем така. Все повече изследвания се натрупват именно в тази посока – връзката между обонянието ни и общуването, най-вече с противоположния пол.

Години наред продължава научната дискусия има ли или няма човешки феромони. Феромоните са химични съединения, които осъществяват комуникация между двама представители на един и същи вид. Те са доста добре изучени при животните и науката отдавна знае, че чифтосването се осъществява и с помощта на феромони. При хората обаче съществуването на феромони е спорно. Мненията варират от това, че няма такова нещо до това, че има и че то наистина влияе на привличането между половете (последното гледище е характерно най-вече за парфюмерийните компании).

Подушване на партньора

Съществува обаче и един друг вид общуване, който наистина осъществяваме чрез носовете си и за това има доста данни.

Става дума за така наречения главен комплекс за тъканна съвместимост (Major histocompatibility complex, МНС). Това е част от генома, която обединява гени с много важна функция – имунна.

Изследванията показват, че тези гени се „подушват” в потта – всяка версия на всеки ген издава уникална миризма. Според тази миризма жената усеща дали потенциалните партньори имат подобни на нейните или различни гени. Тогава тя избира онзи партньор, чиито гени са най-различни от нейните. Тъй като потомството ще има гените и на двамата родители, осигурявайки му по-голямо разнообразие, бъдещата майка всъщност осигурява по-добра имунна защита на поколението си.

Още: възможно ли е наистина потта да мирише приятно…