Сексът и средновековието: дворцова любов

Хората правят секс откакто съществуват, но отношението към секса се е променяло с всеки изминал век.

Може да звучи малко иронично, но всъщност отношението към секса до голяма степен е повлияно не от нещо друго, а от църквата. Тя е казвала кое може и кое не, предвиждала е адски огън за прелюбодейците и в някакви моменти е приемала проституцията като необходимо зло.

Въпреки всичките си забрани обаче църквата всъщност е проявявала и доста голям интерес към секса именно чрез опитите си да го сложи в приемливи за нея рамки.

Ако надникнем под чаршафите на средновековните дами и кавалери, ето какво ще намерим…

Рицарят и неговата дама: можеш да гледаш, но не и да пипаш

Обожанието на рицаря към неговата дама (която обикновено е женена за друг) е част от романтичната представа за средновековния живот. Доколко наистина става дума за романтика е друг въпрос.

Дворцовите нрави в средновековна западна Европа позволявали на рицарите да обожават отдалеч своите женени дами, като в това обожание често има не само платонично възхищение, но и известно еротично желание, което Църквата явно приема за допустимо. Стига да не се изразява във физически контакт. Явно помислите са се смятали за що-годе богоугодни.

Според един средновековен писател дворцовата любов е “нещо едновременно забранено и морално извисяващо, страстно и дисциплиниращо, унизително и екзалтиращо, човешко и транцендентално”.

Иначе казано, като видиш обекта на чувствата си, не е било прието да я приклещиш в ъгъла, но е било напълно нормално да й отправиш някой и друг страстен поглед. Както и да отидеш на война или турнир в нейно име (и евентуално да не се върнеш. Все пак сме в Средните векове).

Освен рицарите, трубадурите също се смятат за изразители на това обществено допустимо изразяване на любов, като под любов се има предвид завоалирано сексуално желание. Тези пътуващи поети и певци обикновено пеели именно за любов, посвещавайки песните си на недостъпната и желана дама.

Изневярата: напълно недопустима…